Евроинтеграционният процес в България

От изявлението на министър-председателя Сергей Станишев пред депутатите в четвъртък станаха ясни три неща.

Първото е, че премиерът е “загрижен” по отношение доклада на Европейската комисия и цялата отговорност и сложност на задачите, които Народното събрание и правителството на България трябва да решават».

Второто са «опасенията», че имало «сериозни проблеми с присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г. заради решението на някои страни-членки да забавят ратификацията на договора за членство, дори при положително решение от страна на Европейската комисия и Европейския съвет през пролетта на идната година».

Третото е, че кабинетът е приел списъци с конкретни срокове и мерки, които да позволят на страната до април догодина да изпълни поетите ангажименти към ЕС.

Това, за списъците, беше казано в отговор на актуален въпрос на опозицията от СДС, която настояваше министър-председателя да каже какви незабавни мерки ще бъдат предприети за преодоляване на проблемните области, посочени в доклада на ЕК. Този отговор не удволетвори сините и принуди техния нов лидер и бивш президент Петър Стоянов да отбележи остро в кулоарите на парламента- “Искам конкретни мерки, когато става въпрос за земеделие, за усвояване на пари от предприсъединителните фондове – нищо от това не чух в отговора на премиера!”

Съвсем логично е, че конкретен и убедителен отговор младият български премиер не може да даде особено когато в страната протичат процеси на деструктуриране на партийно-политическата система, в резултат на които водената от БСП тристранна управляваща коалиция дори в началото на своето битие трудно може да се нарече “работещо” правителство. Извънредните , но неефикасни мерки на вътрешното министерство след най-новите показни убийства в София, както и провала на кандидатурата на БСП на кметските избори в София, са убедително доказателство за това.

Впрочем Станишев не пропусна да информира депутатите какво точно предстои на страната през следващите месеци след мониторинговия доклад и да предупреди, че идната пролет ЕС ще се произнесе окончателно по въпроса дали отлага членството на България или потвърждава датата 1 януари 2007 година. Онова, което премиерът и неговите съветници не изясниха, обаче, е какви фактори ще оказват най-сериозно влияние върху дейността на парламентарното мнозинство и на правителството до пролетта.

Засега, свито в коалиционния си ъгъл, ДПС не дава никакви сигнали дали иска страната да стане член на ЕС през 2007 година или има свои особени причини да забави този процес. Казано по-конкретно, не е ясно дали “обръчът от фирми”, за който говори лидерът на движението, има бизнес интерес от европейското членство или не.

Не са ясни стратегическите планове и на другия коалиционен партньор, НДСВ, за следващите 12 или 24 месеца, когато жълтите ще трябва да решават какво ще правят за президентските избори и как да се разположат спрямо преструктуриращото се дясно пространство. Колкото и парадоксално да звучи, при определена ситуация подобни аргументи могат да натежат в царското движение много по-силно от- колкото декларирания натрапливо от нейното ръководство стремеж към еврочленството.

Най-сериозно влияние върху евроинтеграционния процес със сигурност ще оказват разногласията вътре в БСП и по-конкретно желанието на вътрешната червена опозиция да подкрепи министър-председателя в действията му за навременното присъединяване на страната. През декември ще се състои и конгреса на БСП, на който вероятно ще се разиграе основното сражение между Станишев и вътрешнопартийните му опоненти. Очакванията са чрез натиска и авторитета на президента Първанов, в партията да бъде постигнат компромис, но засега при неизвестна цена.

Не на последно място значителна роля върху ускоряването на мерките около присъединителния процес би могла да изиграе парламентарната опозиция. Казвам “би могла”, защото ако вместо да продължават да се фрагментират и да си нанасят удари един на друг, десните се обединят около идеята да бъдат конструктивен и точен коректив на управляващите по реализирането на проблемните области в европейското членство, тогава от една страна те биха изпълнили своя национален дълг и от друга, биха изпълнили с политическо съдържание своето поразклатено партийно битие.

“Всичко е постижимо”-окуражително каза в парламента министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Тази принципно вярна констатация, обаче, зависи от гледната точка на основните политически формации в страната. Ако техните интереси се окажат встрани от националния приоритет, тогава мечтаното членство в ЕС може да се измести някъде далеч във времето и пространството.