Европа би могла да се поучи от Испания

Все пак и в Испания клиентите на банките имат защо да изпитват опасения, макар и по-скоро за кредитите, отколкото за вложенията си. Административната служителка Елена Рекуена живее от две години насам в новия си тристаен апартамент, за който е взела 100 хилюди евро кредит. Увеличаващите се лихви са повишили размера на вноската от 550 на 700 евро.

“В момента все още нямам проблеми с изплащането на кредита. Не печеля зле, имам безсрочен трудов договор. Въпреки това обаче банката промени отношението си – прекрати кредита ми от 1500 евро за текущи разходи. Бях в отпуска, автоматът просто отказа да ми пусне пари”, споделя Елена Рекуена.

Испанската икономика имаше проблеми още преди избухването на финансовата криза

Междувременно дори и сигурните клиенти изобщо не получават кредити. Банките не си заемат и средства една на друга. Затова и правителството реши да се задейства. Министър-председателят Сапатеро заяви:

"Без кредити няма инвестиции, а без инвестициите няма нито икономически растеж, нито работни места. Ние ще създадем фонд от 30 млрд евро, който може да бъде увеличен и до 50 млрд. С тези пари държавата ще купи раздадените от банките сигурни кредити. И се надяваме, че по този начин кредитните институции и гражданите отново ще разполагат със средствата, които да оживят нашата икономика и да доведат до откриването на нови работни места.”

Независимо от предприемането на тази мярка Сапатеро изтъква, че финансите на Испания са в много по-добро състояние отколкото тези на други европейски държави. Което съвсем не е обикновен оптимизъм, потвърждава икономистът Рафаел Пампийон. По неговите думи испанските банки са по-добре въоръжени за международните финансови вълнения:

"Испанската национална банка принуждава кредитните институции да вписват всички кредити в балансите си – ако не е така, задлъжнялостта им би могла да нарасне твърде много. Испанските банки не са се оказали в такова положение, имат по-малко обвързаности и са много по-платежоспособни от много други банки в Европа.”

Опасност от панически реакции

Междувременно испанската банка Сантандер стана четвъртата по големина кредитна институция в световен мащаб, а испанската Национална банка е пример за провеждането на необходимите реформи за другите национални банки, от които се очаква да предприемат действия за увеличаване на прозрачността във финансовия сектор. Но и испанското правителство увеличи гаранциите за частните спестявания от 20 хиляди на 100 хиляди евро. Банките се опасяват от евентуалните панически реакции на вложителите, тъй като държави като Ирландия, Португалия или Германия гарантират пълния размер на спестяванията. Правителството на Сапатеро определено не е очаровано от подобни национални самоинициативи. Рафаел Пампийон дори казва, че това е глупост.

“Хората трябва да знаят, че банките оперират с авоарите, никоя банка не държи всички налични средства в касата си. Но има и гарантиращи сигурността фондове, чиято задача е най-вече психологическа, за да може да се запази доверието на хората в системата. И защо при това положение би трябвало сега хората да изтеглят спестяванията си и да ги държат вкъщи? Не смятам, че ще се стигне до панически реакции. Но никоя страна по света не може да гарантира за абсолютно всички влогове.”