Европа дава лоши оценки за развитието в Македония и Турция

Македонският вицепремиер Габриела Коневска-Трайковска заяви неотдавна, че страната й би могла да започне присъединителни преговори с ЕС през 2008-ма година. Преди това, през юли тази година, Европейската комисия отправи критиката, че в Македония не се прави достатъчно за по-добра защита на правата на албанското малцинство. Пропуските в това отношение са големи, се казва в проектодокумента за развитието в Македония с оглед на европейските амбиции на страната.

Корупция и престъпност

В документа се посочва освен това, че вътрешнополитически спорове блокират приемането на редица закони, най-вече по отоншение на реформите в съдебната система. Корупцията продължава да е широко разпространено явление. Твърди се освен това, че след смяната на правителствотго през 2006-та година от длъжност са били отстранени редица държавни служители, за които се знае, че са критично настроени спрямо новия кабинет. Преди да се вземе решение за започване на преговори за членство на Македония в ЕС, страната трябва да докаже, че е в състояние да овладее и проблема с престъпността, се казва още в проектодокумента на Европейската комисия.

Спорът с Гърция за официалното име на Македония

Проблемен е освен това спорът между Гърция и Македония за официалното име на страната. Под влиянието на натиска от страна на Гърция официалното име на Македония е “Бивша югославска република Македония”. Гърция, чиято северна провинция се казва официално също Македония, се бои, че македонските й съседи биха могли да предявят териториални претенции. Освен това гърците възприемат като провокация това, че македонците са дали на летището си в Скопие името Александър Велики, към когото претенции предявяват и двете държави.

С посредничеството на ООН Атина и Скопие водят от 1993-та година насам преговори за името на Македония. Преди броени дни в Ню Йорк започна поредният кръг от тези преговори. Спорът около официалното име на Македония, която желае да се нарича Република Македония, би могъл да забави и приемането на страната в НАТО.

Има ли решение за турско-кипърския проблем?

Не по-малко са и критиките по адрес на Турция. Европейската комисия осъжда най-вече забавянето на редица важни реформи. Формално присъединителните преговори с Турция започнаха още преди две години. Те протичат обаче много бавно заради отказа на Турция да признае Република Кипър, която е страна-членка на ЕС. Макар и да похвали Турция, че е преодоляла вътрешнополитическата криза, избирайки нов парламент и нов президент, еврокомисарят по разширяването Оли Рен призова политическото ръководство на страната да премахне или промени изцяло член 301 от наказателния кодекс, който предвижда наказания за обида на “турската национална идентичност”. Според Европейската комисия законът е причина за съдебното преследване на редица турски интелектуалци с дисидентски възгледи.

Турция и геноцидът над арменците

Оли Рен призовава Турция да предприеме стъпки за нормализиране на отношенията с Кипър, като изпълни обещанието си да отвори пристанищата и летищата си за кипърски кораби и самолети. Проблемни са освен това отношенията на Турция с Армения. В основата на спора е отказът на Анкара да признае геноцида над арменците в края на Втората световна война.

В доклада си Европейската комисия осъжда терористичните атаки на Кюрдската работническа партия ПКК, но призовава същевременно турското политическо ръководство да предприеме стъпки за намиране на решение с помощта на Ирак, където се намират базите на кюрдските сепаратисти.

Европа няма да промени политиката си спрямо Турция

Като цяло може да се каже, че тонът в проектодокумента за развитието в Турция не е по-остър отколкото в миналогодишния доклад. Не се отбелязва обаче и напредък. Въпреки това ЕС няма да промени политиката си спрямо Турция, обещава еврокомисарят по разширяването Оли Рен, имайки предвид амбициите на френския президент Никола Саркози, на Турция да бъде предложено привилегировано, а не пълноправно членство в ЕС.