Европа и Азия - в криза. А Русия?

Германия, Италия, Турция, Япония – прогнозите за икономиката в тези страни не са особено розови. А тъкмо те внасят огромни количества руски газ и петрол. Как това ще се отрази на руската икономика?

Икономическият ръст в Европа и Азия - тоест по две от най-важните направления на руския износ - сe забавя. „Дългогодишният подем в германската икономика приключи", гласи основният извод в представения на 4 април в Берлин доклад на 5 германски икономически института. Азиатската банка за развитие също публикува доклад за икономическите показатели в Азиатско-Тихоокеанския регион. Според нейния анализ, икономическият ръст в региона спада за втора поредна година. Банката прогнозира забавяне на ръста и през следващата година.

Германия: Рецесия все пак не се очаква

Пет германски икономически института прогнозират ръст на БВП от едва 0,8 процента за 2019 година. Само преди шест месеца експертите очакваха ръст от 1,9 на сто. Какво ще означава за Русия тази силно занижена прогноза  за развитието на най-силната икономика на Европа? Германия е най-важният европейски пазар за доставки на руски природен газ и голям купувач на петрол и каменни въглища.

Срещу проекта "Северен Поток 2" има сериозна съпротива от страна на САЩ

Положителното в доклада на експертите е, че те не очакват "ясно изразена рецесия в Германия" – т.е. икономическа криза със съпътстващи ефекти като значително съкращаване на производството и закриване на фирми. Така че няма опасност търсенето на руски енергоносители и суровини за химическата промишленост да намалее радикално. Много по-сериозен проблем за "Газпром" е необичайно топлата зима в Германия и големите запаси на газ, натрупани  в страната.

Италия - между рецесия, стагнация и дългова криза

Италия е вторият най-голям клиент на "Газпром" в ЕС и крупен купувач на руски петрол. Тя обаче вече се намира в  рецесия. Въпреки това италианското правителство, което разработи програма за насърчаване на икономиката, разчита на икономически ръст от 0,3 до 0,4 процента. Пакетът от мерки предвижда данъчни облекчения за бизнеса и инвеститорите. По-скоро обаче това ще доведе до ново намаляване на бюджетните приходи и до рязко изостряне на дълговите проблеми на страната, чиято задлъжнялост е най-голямата в еврозоната. При това положение търсенето на руски газ, който „Газпром“ се кани да транспортира транзитно по бъдещия тръбопровод „Северен поток 2“ през Германия, Чехия и Австрия, в най-добрия случай ще остане на същото ниво, или ще се понижи, но с малко.

Турция – тежка и задълбочаваща се криза

Сред петте най-важни търговски партньора на Русия досега беше и Турция като втори по големина клиент на "Газпром" след Германия, втори по значение купувач на руско зърно и един от най-големите вносители на руски петрол. По всичко личи, че през 2019 година Турция няма да може купува толкова активно руски стоки, както досега. След цяло десетилетие на бурен икономически подем, турската икономика е затънала в тежка криза. През третото тримесечие на 2018 година БВП на страната намаля с 1,6% в сравнение с предходното тримесечие.

Путин в Истанбул по време на церемонията по завършването на морската част от проекта "Турски поток" (19.11.12018)

Една от основните причини за кризата бе девалвацията на турската лира през лятото на миналата година. Тя доведе до инфлация в рамките на 20 процента и бягство на чуждестранен капитал от страната. В много отношения това развитие е свързано с изострящия се конфликт между Анкара и Вашингтон по повод намеренията на турския президент Ердоган да закупи руски ракетни установки С-400. Инвеститорите се опасяват от нови санкции на Вашингтон и по-нататъшно влошаване на отношенията със Запада.

Става така, че доставките на руска военна техника, значителна част от които се заплаща с помощта на кредити от Москва, ускорява поредната девалвация на турската лира. Това пък намалява търсенето на всички други руски стоки, тъй като необходимата за покупките валута се оказва твърде скъпа за турските вносители.

Китай и Япония

Рецесията в Япония няма как да не безпокои "Газпром"

Основната причина за забавения ръст на световната икономика е намаляването на икономическия ръст в Азиатско-Тихоокеанския регион. Според оценките на Азиатската банка за развитие, която следи икономическата ситуация в 45 държави, темповете на икономически ръст в най-динамично развиващата се част от планетата са спаднали от 6,2 на сто през 2017 до 5,9% през миналата година.

Тенденцията за тази и идната година също е отрицателна. Това развитие е свързано преди всичко със ситуацията в двете най-големи икономики на региона – тези на Китай и Япония. Китайският икономически ръст продължава расте с над 6%, но страда от редица насложили се вътрешни проблеми, както и от търговската война със САЩ.

А Япония, по мнението на редица експерти, през тази година Япония може да се окаже на ръба на рецесията. За това говори и продължаващото вече три месеца значително съкращаване на износа, както и на вноса, което говори за намалено търсене на вътрешния пазар. Тази тенденция не може да не безпокои руската газова индустрия най-малко по две причини.

Теми

Първо, защото Япония съкращава вноса на енергоносители, а страната е основен клиент на новия отрасъл в руската икономика за производство на втечнен газ. Намаляването на търсенето в Япония понижава традиционно високите азиатски цени на втечнения газ, в резултат на което за конкурентите на „Газпром“ от Катар и САЩ възниква благоприятна ситуация, включително и на европейския пазар.

Прогнозираното забавяне на икономическия ръст в Азиатско-Тихоокеанския регион означава, че Русия едва ли би могла да разчита на значително увеличаване на износа на енергоносители и на други стоки на изгодни за нея цени.

Последвайте ни!