Европа през последните 57 години – по повод 8 май, деня на капитулациятана Германия

На днешния ден преди 57 години, в нощта на 8 срещу 9 май 1945 година, капитулира Берлин – столицата на Третия райх. С това се сложи край на най-кървавия сблъсък през миналия век – Втората световна война, чиито рани и до днес не са напълно зараснали. Два месеца по-късно, през юли и август, на конференцията в Потсдам ще бъде очертана новата граница между Полша и Германия: Германия ще загуби 20 на сто от своята територия, в резултат на което близо 10 милиона прусаци, померанци, силезийци и судети ще напуснат родните си земи. Под контрола на победителите ще започне процес за намаляване на индустриалната мощ на Германия и за нейната демилитаризация. В същото време растящото напрежение между англо-саксонците и Сталин относно зоната на съветско влияние в Източна Европа ще подготви бъдещото разделение на Европа на два антагонистични блока.

57 години оттогава…

Какво означават 57 години?

Измеренията на този отрязък от време са неизброими:

Едно от тях би могло да бъде определено по следния начин: три поколения европейци ще изживеят своята активна възраст в смразяващата атмосфера на Студената война; ще бъдат възпитавани в дух на подозрителност едни към други в резултат на натрапваните с еднаква сила от двете страни на желязната завеса негативни стереотипи създаващи демонизиран образ на «другия»; ще бъдат разрушени естествените мостове между Изтока и Запада – икономически, културни, естетически… Ще бъдат създавани препятствия, бариери, шантажи и капани, които да осуетяват нормалното общуване на хората – и за това ще работят скъпо струващи агентури и структури. По недобре оздравялото тяло на Европа ще бъдат нанесени нови рани и белези, от които не всички поразени ще могат да се съвземат. Личните човешки драми, съдбата на разделените семейства, както и на потърпевшите от това политическо безумие е невъзможно да бъдат изброени.

Всичко това, което ще остане извън официалните исторически хроники, обяснява огромната човешка и морална цена на обединението на Европа, което бе ознаменувано преди седмица с тържественото вдигане на националните знамена на десетте нови страни-членки.

Всичко това обяснява смисъла на усилията и жертвите, които довчерашноте «народни демокрации» правят, за да наваксат пропуснатите 57 години.

Съзнавам, че равносметката е много болезнена. Съзнавам че от гледна точка на конкретния човешки живот на представителите на тези поколения - хора достойни, които днес живеят мизерно – цената на присъединяването е мъчителна. Защото не те носят персонална вина за политическите избори на предшествениците.

Изминалите 57 години могат да бъдат разглеждани като отклонение от нормалната еволюция на културно-историческия проект «Европа». И точно затова е трудно да се съгласим с философската дистанцираност на физиците, за които 57 години са всъщност незабележим отрязък в безкрайния ход на времето…