Европейската Асоциация за Свободна Търговия (ЕАСТ)

малко или много остава в сянката на Европейския съюз? Коментар от Емил Попов

На 20-ти ноември 1959-та в Стокхолм се подписва конвенция за създаването на Европейската Асоциация за Свободна Търговия. В нея участват 7 страни, които тогава са извън Европейската Икономическа Общност, създадена две години по-рано. Наред с кралствата от европейския север - Норвегия, Швеция, Дания и Великобритания - към нея в началото принадлежат алпийските републики Австрия и Швейцария, както и Португалия. На 4-ти януари 1960-та конвенцията вече е ратифицирана от всички страни-участнички и няколко месеца по-късно, на 3-ти май вече е в сила. Целта на организацията е създаването на зона за свободна търговия. За разлика от Европейската Икономическа Общност, принадлежността към Зоната не е свързана с ограничаване на националния суверенитет. Всяка от участничките си запазва правото да определя самостоятелно митата си към трети страни.

През 1970-та към Зоната се присъединява Исландия, а през 1976-та Финландия, асоциирана още от началото на 60-те години.

Създадена като конкурент на Брюкселския клуб, Европейската Асоциация за Свободна Търговия не успя да се превърне в притегателен център за страните от Стария континент. Дори нещо повече – много от страните членуващи в нея твърде скоро и обърнаха гръб, за да се присъединят към Европейската Икономическа Общност, която през 60-те години се развива много по-динамично. Типичен е примерът на британската икономика, чийто средногодишен растеж тогава е 2,8 %, докато в Общността той е почти два пъти по-висок и възлиза на 5,4 %. Водени от своя островен прагматизъм, британците през 1973-та, заедно с датчаните, напускат Асоциацията, за да се присъединят към Европейската Икономическа Общност. Тринадесет години по-късно и Португалия последва примера им. Най-накрая през 1995-та Швеция, Финландия и Австрия също напускат Европейската Асоциация за Свободна Търговия, за да се присъединят към Евросъюза.

Днес в Асоциацията са останали само четири страни. Това са Исландия, Норвегия, Швейцария и свързаната с нея в митнически съюз - Лихтенщайн. От 1994-та чрез създаването на Европейското Икономическо Пространство те имат достъп до Вътрешния пазар на Европейския съюз. В това пространство не участва единствено Швейцария.

Макар и останали малко на брой, страните от Европейската Асоциация за Свободна Търговия се радват на завиден икономически просперитет. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в ”най-бедната” от тях – Исландия е със 16% по-висок от средния на Европейския съюз. Ухажвани от Брюксел, тези страни предпочитат за сега да останат извън Евросъюза, запазвайки така своята икономическа самостоятелност.

И така, макар и в сянката на разширения Европейски съюз, Европейската Асоциация за Свободна Търговия днес прилича по-скоро на елитен клуб. А от брега на Женевското езеро Брюкселският експеримент изглежда все още като твърде рисковано начинание.