Европейската година на равните възможности
26 февруари 2007
Когато стане дума за дискриминация, обикновено се сещаме за ромите, за малцинствените групи и за хората с малформации. Може би защото това са най-фрапантните, класическите случаи на различно третиране на хората. Сред всички форми на дискриминация обаче, за които стана дума преди няколко дни в столичния хотел Шератън, ми се иска да се спра на една не по-малко болезнена и популярна форма – трудовата дискриминация. При това не става дума за разпространената (за съжаление и в целия демократичен свят) разлика в заплащането на мъжете и жените, а за възрастовата трудова дискриминация.
Представете си, че пред вас стои майстор в своята професия, в който държавата е вложила ресурс, а самият той е посветил на своята квалификация дълги години от живота си. Възможно е да има едно или две висши образования, сертификат и опит, но отпада от конкурсите, интервютата и обявите за работа просто защото е роден през 1953-та година например. Или малко преди, или малко след това.
Хората прехвърлили 45-годишна възраст стават най-често обект на дискриминация при опитите им да участват в анонимен или в явен конкурс за работа. Тях ги дисквалифицират още щом видят ЕГН-то им и тази практика, въпреки че не е типично българска, в държави без изградена социална мрежа, каквато е нашата, ощетява страшно много хора... От подобна дискриминация пострадаха най-малко две поколения, които – след 1989 година, не успяха да се ориентират достатъчно бързо в новите посоки на пазарната икономика... И никой не можа да им помогне.
Според проучване на Националния статистически институт, през четвъртото тримесечие на миналата година безработните в страната са 288 хиляди, което прави 8.4 на сто от икономически активното население. Половината са със средно образование. А всеки десети от тях е висшист!
Трудът е привилегия и този факт не е достатъчно осъзнат в нашето общество.
Трудовата дискриминация се явява като утежняващо картината обстоятелство в една страна със застаряващо население, в която прогнозите гласят, че през 2050 година 100 работещи ще издържат 123-ма пенсионери.
Европейската година на равните възможности е част от стратегията на ЕК за борба с дискриминацията. В инициативата участват не само държавите членки на евросъюза, но и Лихтенщайн, Норвегия и Исландия.
В България инициативата се координира от социалното министерство съвместно с Комисията за защита от дискриминация и Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси.