Европейската интеграция е най-сигурния път към мир на Балканите

30 август 1995 е повратен момент в следвоенната история на Европа. На тази дата, тоест – точно преди 10 години – НАТО започна военните нападения срещу сръбски позиции в Босна и Херцеговина, а с това предприе и първата неотбранителна операция в своята история. Бундесверът също за пръв път в своята история взе участие в миротворска мисия извън територията на НАТО. И до днес в рамките на мисията ИЮФОР в Босна и Херцеговина са разположени около 1000 германски войници. Близо 80 години по-рано, в началото на Първата световна война, Босна преживя нещо подобно, описано от нобелиста Иво Андрич в романа му “Мостът над Дрина”. Тогава, през 1914 година, от моста край Вишеград бяха останали само развалини. Заедно с моста, който в продължение на три столетия беше ключова брънка и свързващо звено между Орента и Запада, рухна цяла една конструкция. Или, както писа Андрич, сякаш се скъса една перлена огърлица. Дванайсетдневната операция на НАТО отпреди 10 години, която през декември 1995 официално беше приключена със споразумението от Дейтън, без съмнение предотврати допълнително идзтребление, след като гражданската война в Югославия, започнала през 1992 година, вече беше отнела живота на 150 хиляди души. Въпреки това обаче нито намесата на НАТО, нито стационираните по-късно умиротворителни сили успяха да спрат изронването на скъсаната перлена огърлица, напротив. В последната карта на Босна, изготвена преди войната, различните етноси и религии – хърватите-католици, бошняците-мюсюлмани и православните сърби – са безнадеждно размесени на територията на републиката. А десет години след сключването на Дейтънския мир етническото разделение е скрепено с договор, а босненската Република Сръпска като непреодолима стена огражда териториите, където живеят бошняците и хърватите. Тоест, през есента на 1995 за малко се появи шансът да бъде възстановена перлената огърлица, но този шанс бе проигран. Вместо това Дейтън създаде една чудовищна конструкция с 14 правителства и 180 министерства, които поглъщат две трети от бюджета на Босна и Херцеговина, а всяка етническа група си гледа пъпа, насърчава безконтролно местния национализъм и загърбва все по-малкото възможности за сътрудничество с другите. Едно десетилетие след югославските войни етническата и религиозната принадлежност са лайтмотив на политиката в този регион. Европа няма никаква концепция за подобряване на положението, но въпреки това се намират и оптимисти, които разправят наляво и надясно, че регионът е социално и икономически спокоен, че сега самите граждани трябвало да решават съдбата си. Пади Ашдаун, върховен представител на международната общност и всесилен управител на Босна и Херцеговина, наскоро без никакви заобикалки призна, че Дейтънският договор не е годен като основа за градеж на държава. Според Ашдаун, това било работа на босненците, те трябвало да се погрижат за собствената си държава. Когато си тръгне от Босна и Херцеговина, Пади Ашдаун ще остави зад гърба си един огромен проблем – не само за местните хора, но и за цяла Европа. Колкото и да е изтъркано понятието “черна дупка”, то е най-точното – особено когато става дума за организираната престъпност. Така че ЕС е длъжен и занапред да отделя първостепенно внимание на Балканите и да развива концепция за бъдещето им – в противен случай Евросъюзът ще претърпи политическо крушение пред собствената си врата. Европа не бива да пилее енергиите си за мултиетнически визии, а просто трябва да изиграе най-силния си коз: сближаването с ЕС. При това – без да поставя изрично изискване дали Босна и Херцеговина ще участва в процеса като хетерогенна, но единна държава или пък като етнически смесена федерация. Разбира се, все още изобщо не може да става дума за статут на кандидат, камо ли пък за пълноправно членство на Босна и Херцеговина в ЕС, но нека не забравяме каква огромна притегателна сила има дори простото обещание за асоцииране. След години бездействие Сърбия, например, за няколко седмици предаде дузина военнопрестъпници, мотивирана именно от тази перспектива. Тъй че най-мощната подкрепа за демократичните елити на Балканите си остава надеждното обвързване с ЕС. И би било глупаво тази преспектива да бъде пожертвана само заради конституционната криза в ЕС. Нов градеж все пак може да започне и върху развалините от моста над Дрина.