Европейската конституция и глобализацията

На 29. май гражданите на Франция ще гласуват за европейската конституция. Ако гласуват с “не, вече отдавна латентната криза в Европейския съюз, ще стане явна. Ако гласуват със “за”, кризата ще продължи да е латентна до момента, когато друга някоя страна обърне гръб на конституцията или, напук на очакванията, в крайна сметка всички гласуват “за”. Но причините за евроскептицизма било във Франция, било другаде остават, те нарастват и по същество са все същите. Има защо да се замисилим за причините за тази криза. Същината й е въпросът за границите на глобализацията. Обединена Европа е отговор на глобализацията, но същевременно и част от глобализацията, възприемана като заплаха. Европейските нации отстраниха всички граници и бариери, пречещи на единния пазар, за който отговаря Европейският съюз. Така погледнато, Европа е и случай на особена глобализация. Приемането й и произтичащата от него необходимост от структурни реформи са залегнали като икономическа философия в Мастрихтския договор, в пакта за стабилност и в проекта за европейска конституция.

Целта е да се създаде ново равновесие между либералния икономически ред и солидарния обществен ред при условията на глобализацията. Именно с оглед на тази цел Европейският съюз възлага задачи на националната политика и определя пътя. Съдържанието и методът съставят “европейския модел”. Така погледнато, не е вярно, че френската съпротива е насочена не преди всичко срещу новата европейска конституция и Европа, а срещу националната политика. Вярно е по-скоро, че малко граждани наистина се интересуват от основния въпрос за конституцията; вълнува ги по-скоро политиката, която се провежда в Европа от Европейския съюз и от националните правителства като интегрална част на европейската система. Според гражданите този “европейски модел” досега не е постигнал целта си. Желаното равновесие между свобода и справедливост изглежда разрушено и никой не знае как да се възстанови. Никой не би оспорил, че за мнозина необходимото приспособяване ъм глобализацията означава всъщност приспособяване към по-ниски стандарти. Там, където развитието е възходящо, например в Испания, хората имат положително отношение към обединена Европа. Но във Франция и други страни реформите, наложени от Европейския съюз и глобализацията, се приемат като резултат на налудничава “ултралиберална” икономическа и социална философия с англосаксонски профил, която прави бедните все по-бедни и богатите – все по-богати. Фирмите могат, а за да осигурят съществуването си и трябва да избегнат националните условия. Приспособяването към глобализацията е наложително. Държавата не може да се предпази от данъчната конкуренция с други страни-членки на Европейския съюз и само отчасти може да предпази гражданите си от конкуренцията в заплащането. Източното разширяване на Европейския съюз изостря тези конфликти. Постепенно гражданите осъзнават, че претенцията на държавата да е суверенна в рамките на своите граници, отпада заедно с глобализацията. С това е застрашена и демокрацията, организирана на териториално-държавен принцип.

Това заплетено положение насочва към още един аспект на европейската глобализация, към разбирането за Европа и Европейския съюз. Французите, например, не биха отрекли, че Полша, Унгария и други източно-европейски страни принадлежат към Европа. Но същевременно не ги чувстват така близки, както повечето стари страни-членки на евросъюза и по-ясно долавят различията спрямо тях. И това не са само икономически различия. Подобни чувства изпитват гражданите и на други стари страни-членки на Евросъюза. Общо е усещането, че източното разширяване е подранило, че се е извършило твърде бързо, без предварително вътрешно укрепване на Европа. Дебатите във Франция и цяла Европа показват амбивалентността на глобализацията. Границите ограничават, но дават и сигурност и опора. Премахването на границите означава повече свобода, но и повече несигурност, повече неравенство, отслабване на националното единство, на социалната солидарност.

Как другояче може да се реши този конфликт, освен чрез по-тясно обвързване на онези, които се чувстват по-здраво свързани? Здравото ядро е нужно. Идентичността се основава, наистина на общи възгледи, каквито са залегнали в конституцията, но тази идентичност придобива живот едва в съприкосновение с останалия свят. Глобализацията означава, че имаме един свят, но този един свят не е единен, а разкъсван от дълбоки противоречия. Свят, който застрашава начина ни на живот, в който се сблъскваме със съперници и конкуренти. Този нов свят обаче ни предлага и шансове за по-силна, по-активна Европа, осъществяваща претенцията си “да бъде принос към един по-добър свят”.