Европейските кинонагради в Берлин

Междувременно Европейската филмова награда е вече институция като спектакъл по холивудския образец и един път годишно с нея се удостояват най-достойните кинотворци. Ето как бяха разпределени наградите в събота вечерта:

"Печелещият е "4 месеца, 3 седмици, 2 дни", Румъния"

Когато "Ла гран дам" на френското кино Жана Моро връчи наградата за най-добър европейски филм на румънската творба , все пак мнозина бяха учудени. Не защото филмът на режисьора-продуцент Кристиан Мунгиу не заслужаваше приза. Точно обратното. Ала от една страна Мунгиу вече бе удостоен с наградата за най-добра режисура, а от друга страна филмът е драма, разказваща за един нелегален аборт в Румъния през 80-те години. Такива филми наистина се налагат на фестивали, където решенията се взимат от жури, както стана и в Кан. Ала Европейската филмова награда се определя от 1800-те членове на Филмовата академия. А те обикновено избират по-зрелищни филми. Фатих Акин, чиито мигрантски епос "От другата страна" също бе номиниран за най-добър филм, поне бе удостоен с наградата за най-добър сценарий.

"Искам особена да благодаря на Ендрю Бърд, който монтира този филм. Защото сценарият беше много по-различен, отколкото изглежда филмът сега".

Наградата "Най-добра актриса" спечели Хелън Мирън за ролята си на английската кралица в едноименния филм. За същата творба Александър Десплат получи и наградата за най-добра филмова музика. А Сасон Габай бе отличен като най-добър актьор в израелската трагикомедия "Посещението на оркестъра". В него арабски полицейски оркестър се изгубва в хаотичния Израел, докато иска да свири в един арабски културен център. Немалко признание получи и "Парфюмът" на режисьора Том Тиквер в лицето на оператора Франк Грибе, отличен за майсторството му. А сценографът на Тиквер Ули Ханиш бе награден с новосъздадената награда "При д'екселанс". Общо взето палитрата на наградите бе широка. Въпреки това не се създаде особено празнична атмосфера. Водещите вечерта Емануел Беар и Ян-Йозеф Лиферс не бяха достатъчно непринудени. А и четирима лауреати изобщо не се мярнаха на церемонията. Сред тях и режисьорът Жан-Люк Годар, отличен за цялостно творчество. Но поне беше изпратил писмо в стихове до председателя на Европейската филмова академия Вим Вендерс.

Наградата за най-добрия документален филм замина за Франция и режисьора Рити Пан за филма "Льо папие не пю па енвелопе ла брез". А "Алумбрамиенто" на испанеца Едуардо Шаперо-Джаксон бе награден с наградата за най-добър късометражен филм. Почетна награда за цялостен принос към световното кино получи и германският оператор Михаел Балхаус. Операторът-виртуоз Кристофър Дойл обаче, който трябваше да връчи на Балхауз наградата и да изнесе слово беше твърде пиян, за да успее да се справи...

Споменати бяха и двамата починали през т.г. велики европейски режисьори Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман.

Почетни награди получиха още 12 видни кинематографисти - 12 камъка от колекцията на починалия т.г. Ингмар Бергман. Сред тях: Жана Моро, Дейвид Путнем, Ищван Шабо и 99-годишния португалски режисьор Маноел де Оливейра.