Европейските приоритети на германската външна политика

Едва ли е случайно, че още на следващия ден след избирането си, Ангела Меркел започна обиколка из Стария континент. По-малко от 24 часа след полагането на клетва като канцлер, тя се озова пред вратите на Елисейския дворец в Париж. Целувайки галантно ръката й, Жак Ширак я посрещна на същите стълби, където бяхме свикнали да виждаме медийните му прегръдки с Герхард Шрьодер. Домакинът остана видимо доволен, че “мадам Германия”, както наричат Ангела Меркел във Франция, спази традицията и направи първата си визита именно в Париж. В разговорите Ширак подчерта значението на “френско-германската ос” за Европа.

Но едва ли протоколните любезности ще могат да заличат различията, които в миналото демонстрираха Меркел и Ширак. Една визита не може да изтрие спомена за диаметрално противоположните виждания, които имаха те по време на Иракската война или разногласията относно приемането на Турция в Европейския съюз. Освен това политическата им съдба се пресича в момент, който е твърде разнозначен за двамата. Ако Ангела Меркел е на върха на кариерата си, звездата на Ширак постепенно залязва след поражения както в европейски, така и във вътрешнополитически план. Това бяха провалът на Европейската конституцията на референдума във Франция и размириците в предградията на големите френски градове. По време на тях печална популярност доби Никола Саркози, който има амбициите да наследи Ширак на президентските избори през 2007-ма. Сравняван с Наполеон, той крои грандиозни планове за реорганизация на Европейския съюз. Една от идеите му е, Общността да се управлява от “директориум”, формиран от шестте най-големи страни-членки – виждане, което не среща подкрепа от другата страна на Рейн в лицето на Ангела Меркел.

Но “оста” между Франция и Германия е само едната от страните в сложния триъгълник Берлин-Париж-Лондон. Очакванията към Ангела Меркел бяха тя да поседничи в спора между Блеър и Ширак за бъдещата финансова политика на Европейския съюз. Един ден след посещението в Париж, тя се озова отвъд Ла Манша при своя британски колега. Визитата на Даунинг стрийт се отличаваше от посещението в Елисейския дворец не само по това, че Тони Блеър не целуна ръката на Ангела Меркел. Великобритания не можа да оспори приоритетното място, което заема Франция във външната политика на Германия. Прогнозите за коренен обрат в германско-британските отношения, твърде хладни по времето на Шрьодер, не се сбъднаха. В момента една нова “ос” Берлин – Лондон – Вашингтон е немислима. Последователността на германската външна политика взе връх над личните симпатии на госпожа Меркел, която бе казала, че Тони Блеър спокойно би могъл да членува в нейната партия. Гарант за тази последователност е и новият външен министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, близък на предишния канцлер Шрьодер.

И все пак, макар и в корсета на „голямата коалиция”, Ангела Меркел е тази, която ще направлява стратегически европейската политика на Германия. В това няма нищо лошо, стига тя да не забравя думите на човека, който я изведе на политическата сцена – Хелмут Кол. По повод на изграждането на общия европейски дом старият канцлер предричаше, че една къща, ако остане недостроена, отново се срива.