Европейският далечен Изток

Какво по-символично от това, че едно малко село в Седмогорието привлича вниманието по време на Шрьодеровото пътуване, внимание което всъщност би трябвало да привличат двете столици- София и Букурещ.

Чану Маре- тук се намира гробът на бащата на Герхард Шрьодер, загинал в боевете със съветската армия на 4 октомври 1944.

София и Букурещ са метрополиите на две държави-бъдещи членове на ЕС. Три месеца след епохалното източно разширяване вече няма никакво съмнение, че през 2007 България и Румъния ще се присъединят към ЕС.

Рутинно изглежда вече и това, че канцлерът хвали двете страни за усилията им за присъединяване към ЕС. Разширяването на изток няма алтернатива. Скоро ще бъде достигнато Черно море. А по-нататък? Украйна, Молдова, Белорус, или дори Русия?

Председателят наевропейската комисия Романо Проди каза веднаж, че ЕС има нужда от кръг от приятели. Но вместо кръг от Нарва на север до румънско-украинската граница се простира една линия. Създава се нова завеса, не желязна, но не и копринена.

Пример Украйна. Докато България и Румъния от години се чувствуват като част от Запада, киевското ръководство на президента Кучма внезапно се измята. Влизането в НАТО като важна цел на сигурността е изключено от военната доктрина на Украйна. И не само това. Вече не се говори и за присъединяване към ЕС. Украйна сега демонстративно търси спасение в един безмислен стопански съюз с по-големия славянски брат Русия, Белорус и Казахстан.

Пример Белорус- убежището на последния европейски диктатор. След безкрайни спорове през изминалите години сега Минск затвори и хуманитарния европейски университет и по този начин прекъсна и последните останали допирни точки с Запада.

А малка Молдова, най-бедната страна на континента, ръководена от комунистически президент, която в момента преживява тежка криза с Транснистрия.

А Русия? Отношенията на Запада с голямата мечка са значително помрачени.Колко е чувствителна руската душа си пролича в началото на юни, когато Москва прибързано спря вноса на месни продукти от ЕС.В Москва не се оценява по достойнство фактът, че ЕС приобщава Русия, както Грузия и Албания към новата си политика на добросъседство и партньорство. Кремъл настоява за привилигеровини отношения и не се съобразява с някои октри тонове от Брюксел. В Русия съществуват куп сериозни проблеми-съдебната система не е адаптирана към европейските норми, нарушават се човешките права и свободата на медиите, да не говорим за отблъскващата афера Юкос и за опита да се привлече Украйна към Русия както и съживяването на панславизма.

Би могло да се каже, че това е моментна снимка. Когато властващите режими на Кучма, Лукашенко и комуниста Воронин в Молдова се провалят, интеграцията със Запада ще се осъществи от само себе си. Едва ли обаче това ще стана така просто.За разлика от балтийските републики или за разлика от България и Румъния новите съседи на Ес се разкъсвани от различни идентичности, хората са раздвоени между примамките на Запада и традициите на Изтока.

Западната общност няма лека задача, но тя няма и интерес от спад на благосътоянието и сигурността извън нейните граници. Концепцията на ЕС за политика на добросъседство и партньорство е точно на място. Тя обещава засилено сътрудничество, но не и членство в ЕС.

Западът обеча трябва още по-целенасочено да подкрепя граажданските общества в Белорус или Украйна, да ги окуражава да се борят за победа на демокрацията. Особено важно е това именно сега, няколко седмици преди предстоящите избори в тези страни, които отсега подсказват държавно манипулиране.

ЕС трябва да покаже, че изграждането на правовата държава, свободната пазарна икономика и гражданското общество срез източноевропейците обещава много поввече от неориентираното лавиране. В това отношение могат много да помогнат новите средноевропейски държави-членки на ЕС, но също така Румъния и България.

В крайна сметка остава на Киев, Минск, Москва и Кишинеу да преценят, дали да възприемат моста, който им предлага ЕС. По този мост обаче те трябва да преминат сами.