Европейският съюз и религията

Статистически погледнато 80 процента от европейците се числят към някоя църква или религиозна общност. Въпреки това обаче Господ-Бог отпадна от Основния договор на ЕС. По време на дългогодишните дебати се наложи възгледът на онези, които настояваха за стриктното разделяне на държавата и религията.

“Франция и Белгия наклониха везните. И двете страни са вписали в конституциите си разделението между църква и държава, така че не желаеха да го допуснат по заобиколен път.“

Казва Йо Лайнен, евродепутат от социалдемократическата фракция, който е начело на конституционната комисия. Германия, Испания, Италия и още няколко страни бяха съгласни поне в преамбюла да има препратка към християнството, но Европарламентът реши друго. Въпреки това политиката в ЕС далеч не е безбожническа или антирелигиозна. Църквите, които са представени от собствени лобистки бюра в Брюксел, не остават без внимание. Новият основен договор на Евросъюза, който трябва да де готов до края на годината, съдържа такива базисни религиозни и християнски ценности като солидарността и социалната справедливост, смята Ханс-Герт Пьотеринг, християндемократ и председател на Европарламента:

“Не бива да се огорчават онези, които държаха да се спомене името на господ, както и юдейско-християнското ни наследство редом с Просвещението, с гръцката философия или с римското право. Можем да кажем, че християнските ценности, християнската представа за човека и сега вече се съдържат в проекта за конституционен договор.”

Християнството е доминиращата европейска религия, но въпреки това неговото споменаваме умишлено беше избягнато, казва Йо Лайнен от Конституционната комисия. Независимо, че делът на християнството е 75 процента, мюсюлманите, евреите и другите групи в Европа не бива да се чувстват пренебрегнати.

“Смятам, че с основание сме дали по-широка формулировка, защото и в миналото имахме, а в бъдеще ще имаме още по-голямо разнообразие. И не бива никого да отблъскваме. Сегашната формулировка е добра: културното и религиозно наследство, плюс хуманистичната традиция на Френската революция – това се трите компоненти на европейската ценностна система, които ще бъдат отразени в новия договор.”

Председателят на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, който е вярващ католик, смята, че най-важното е християнските ценности да бъдат органична част от всекидневната политика на Евросъюза, особено когато става дума за въпроси на етиката. Например – отношението към най-възрастните хора, генните технологии, евтаназията и прочие.

Във фоайето на Европарламента в Брюксел има какво ли не: книжарница, банки, химическо чистене, фитнес-зала. Само параклисът не се вижда от пръв поглед – човек може да го достигне чак през един страничен коридор. Там всеки четвъртък се провеждат молитви, но без конкретна препратка към отделна религия или изповедание. В цялата сграда няма религиозни символи. Председателят на Парламента Пьотеринг въпреки това все още се надява, че някой ден Господ ще се появи в документите на ЕС:

“Като християнин казвам: нас ни води вярата и надеждата. Тъкмо поради това гледаме с вяра и надежда напред в бъдещето, особено в бъдещето на ЕС.”

Социалдемократът Йо Лайнен от Конституционната комисия не вярва обаче, че през настоящия мандат на парламента привържениците на християнската препратка в Основния договор ще постигнат някакъв успех:

“Най-вече Полша, но и Италия отново искаха да наложат християнството в текста на договора. Г-жа Меркел, която през последното полугодие председателстваше Евросъюза, проведе консултации, но не успя да постигне консенсус. На срещата на върха през юни беше взето ясно решение. С две думи: засега темата е изчерпана.”