"ЕС помага за влошаването на медийната свобода"

Европейските пари се раздават само на онези медии, които слушат правителството, а посегателствата срещу медийната свобода и срещу журналистите зачестяват. Това вече от години се случва не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. В същото време социалните мрежи като Фейсбук или Ютюб тежко изкривяват медийния пазар.

За всичко това стана дума на една конференция във Франкфурт на Одер, която се проведе в началото на месеца. Кристофер Неринг разговаря с нейните организатори - медийния юрист професор д-р Йоханес Веберлинг и Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма на фондацията "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа.

ДВ: Кои са най-големите проблеми на медиите в региона?

Зитих: Няма го съзнанието, че трябва да се прави висококачествена журналистика. Нужно е да се приеме, че за една демокрация независимите медии са жизнено необходими. Това осъзнаване трябва най-напред да дойде от политиците, които носят отговорност.

Веберлинг: Съгласен съм. Правителствата в региона не гледат с добро око на медиите като пазители на демокрацията. Но тази роля на медиите наистина е жизнено важна за всяко демократично общество. А реалността е такава, че политиката, бизнесът и определени обществени кръгове в цяла Югоизточна Европа не желаят медиите да им се бъркат с критични въпроси. Положението допълнително се влошава и поради факта, че не съществуват ефикасни конституционни инструменти за закрила на независимите медии.

ДВ: Част от държавите в региона вече членуват в ЕС, други са в преддверието. Въпреки това положението с медиите сякаш се влошава. Каква е логиката?

Веберлинг: ЕС е пълен провал, що се отнася до подсигуряването и подкрепата на медийната свобода в Югоизточна Европа! От време на време се държат гръмки речи - например за положението в Унгария. На практика обаче ЕС дори помага за влошаването на медийната свобода, защото предоставя на съответните правителства правото да разпределят европейските пари от информационните бюджети и по този начин вкарва вълка в кошарата. За мен е загадка защо ЕС още не е променил тази практика.

Зитих: Широко разпространено беше мнението, че след влизането в ЕС слабостите на демокрацията ще отпаднат от само себе си. Нищо такова обаче не се случи. В редица страни наблюдаваме дори деградация на демократичното развитие и на медийната свобода. Медиите в региона имат и един структурен проблем: тамошните пазари са прекалено малки, поради което политика, икономика и медии са тясно преплетени, а това сериозно вреди на стремежа към независими медии.

ДВ: Какво трябва да направят ЕС и Германия, за да подобрят положението?

Зитих: През изминалите години Брюксел насочи към държавите членки милиони евро за информационни кампании и за реклама. И точно в Югоизточна Европа, където бизнесът дава много малко пари за реклама, европейските пари се разпределят главно между проправителствени медии. Тук е нужно да се въведе по-строг контрол и да има прозрачност.

Веберлинг: Абсолютно. Контролът над използването на европейски средства е най-спешната задача. Но и Германия може да допринесе като например разшири новинарското покритие на "Дойче Веле" за Югоизточна Европа. 

ДВ: Каква е прогнозата Ви за бъдещето на медиите в Югоизточна Европа? Ще се подобри или ще се влоши положението?

Веберлинг: Историята ни учи, че една автократична и пропита от връзкарство система винаги в крайна сметка губи битката срещу надигащото се гражданско общество. Във всички страни от Югоизточна Европа повече от когато и да било се усилва влиянието на надпартийните и активни граждански общества, които се опълчват срещу абордажа на държавата и на медиите от страна на определени политически и икономически групи. Ето защо аз вярвам, че през следващото десетилетие положението ще се подобри.

Зитих: Аз също по принцип съм оптимист. Не очаквам нито драматично влошаване, нито пък подобряване. (…) Като регионална медийна програма ние гледаме да помагаме най-вече за насърчаването на млади журналисти. В България вече стартирахме програма за стипендии за студенти по журналистика.

ДВ: И накрая: какъв е проблемът със социалните мрежи като Фейсбук и Ютюб?

Веберлинг: Много млади хора черпят информация единствено от такива платформи. Но Фейсбук, Ютюб и сие не са задължени да спазват журналистическите принципи - те са бизнес проекти, които печелят от реклама. Колкото по-малко сериозни и независими медии съществуват, толкова повече се използват тези социални мрежи. А по този начин фалшивите новини и дезинформационните кампании безусловно печелят надпреварата. Включително и по тази причина е много важно новинарски медии като "Дойче веле", които в Югоизточна Европа са признати като сериозен източник на информация, допълнително, масивно и трайно да разширят своето новинарско предлагане.

Зитих: Служебно и лично аз съм голям почитател на Фейсбук, Уотсап, Ютюб и пр. и не мога да си представя света без социалните мрежи. Но те понякога и за съжаление действат много асоциално - например, когато разпространяват дезинформация или език на омразата. В държави, където има малко на брой сериозни медии, тъкмо социалните мрежи изземат ролята на медиите и удовлетворяват нуждата на хората от информация. Тук обаче възниква огромният проблем с разпространяването на фалшиви новини и дезинформация. Това са дигиталните заразни болести на нашето време, както виждаме например със случващото се около пандемията. Тъкмо фалшивите информации са една от решаващите причини за ниския процент ваксинации в цяла Югоизточна Европа.

ДВ: Но как може да се реши проблемът с разпространението на дезинформация?

Веберлинг: Интернет не бива да бъде терен на беззаконието. Нужни са трансгранични законови норми. В Германия вече действат правила, които се отнасят и до тези платформи. Надявам се, че и ЕС вече е поел по този път със Законодателния акт за цифровите услуги.

Зитих: Платформите трябва да бъдат задължени да спазват същите професионални журналистически правила като класическите медии. А когато при нарушения на Фейсбук, Ютюб и другите се налагат чувствителни икономически наказания, те ще бъдат принудени да пригодят своите бизнес модели към професионалните журналистически стандарти.