Европейският съюз пред напълно нова архитектура

Денят в който действително започнат присъединителните преговори в Турция ще остане паматен в историят на Европейския съюз , тъй като този ден маркира не само пътят към най-голямата стъпка за разширяване . по-скоро този ден ще напомня за от една страна за момента в който вътрешната философия на европейската общност достигна своята преломна гочка и т друга страна моментът възвестявщ нова архитектура на Европейския съюз.Що се отнася до философския въпрос за общите принципни убежденя досега можеше да се изхожда от една Европа , която се разглежда също и като общност с тъждествени ценности. Никога не бяха започвани преговор с държава , която поставя под въпрос правата на човека , равнопоставанестта между мъжа и жената , свободното и чуждото на дискриминации изповядване на религя , както ясно разделение между църква и държавн власт.Сег за пръв път нещата стоят другояче.На Турця бе спестено приключването на необходимите вътрешни реформи .Присъедеинителните пхреговри бяха обявени по-скоро за един вид реформ-педагогически помощен инструмент. С оглед на още толкова много канидати за членствокато се започне с България и румъния и се стигне до Молдова или Украйна всичко това не вещае нищо добро. И преди всичко досега Европейскиятк съюз никога не е предоставял перспектива за евентуално членство на държава чиято територия не се намира изцяло на европейския континент.Става дума за една променена географска концепция на Европейския съюз , която сигурно ще има дълбоки последици.Естесвено че сега например на Израел или на Мароко , държава тясно свързана с Европа , могат да си присвоят претенцията да изискват от Брюксл да гледа серозно на помислите им за приемане в Европейския съюз. Също и страни като Израел и Мароко биха могли да приведат аргумента , който сега се вписва като плюс за Турция , а именно че изпълнявала важната функция на мост до страните от Средния и Близкия изток , често до нации с ислямска доминанта. Н Израел и Мароко също може да се припише функцият на мост в близкоизточни и африкански регион и освен това и функцията на страни които с територията възпират какви ли не зли духове от директна агресия срещу Запада. Архитектурата на Европйския съз обаче не се променя само гографск и по съдържани.По-скор с разширявнето с Турция Европейският съюз измества неимоверно вътрешните акценти в Европа. След десет години Турция ще бъде най-голямата държава в европейската общност.Демографската перспекства не оставя никакво съмнение в това. Пъаралено Европейският съюз е много далеч от евентуално по-голямо единение при външнополитическите въпроси .Евросъюзт се превърна в жертва на политическия цнизъм на ред страни-членки и на първа линя Англия , страни кито са с половин сърце в този клуб и които използват всяка възможност за да попречат на по-нататъшно хармонизиране на политиката в ръцете на Брюксел. Този процес се насърчава енергично от САЩ.Също и в края на минлата седмица СЩ бяха на линия когато ставаше дума да разбе австрийското искане. Ваашингтон няма интерес от силна и единна Европа. Вашингтн предпочита с двустранни спорузумения д се врязва във вътрешността на Европеййския съю\юз и чруз специални двустранни договори да забива клин в европейското единство тъй като по този начин америкнската хегемония може да много по-несмущавано и много по-впечатляващо.