1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейският юбилей и състоянието на Европа

6 февруари 2007

Под това заглавие вашингтонската мрежа за политически анализ „Уърълд секюрити нетуърк” коментира предстоящата 50-годишнина от създаването на ЕС. Започнал през 1957 като Европейската икономическа общност с шест държави-членки, през март 27-членният ЕС ще отбележи 50-та си годишнина. Но какво е наследството, с което той посреща юбилея си? Авторът на коментара предрича, че това наследство ще причини разпадането

https://p.dw.com/p/AtKx
Снимка: AP

на ЕС преди неговата 100-годишнина през 2057. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Смятан за една от положителните последици от Втората световна война и за стабилизиращ фактор в Европа, ЕС е и голяма световна икономическа и политическа сила. Но авторът на статията за 50-годишният европейски юбилей във „Уърълд секюрити нетуърк” смята, че въпреки мощта си ЕС никога няма да постигне роля равностойна на ролята на гиганти като САЩ или Русия, или да съперничи на надигащите се нови икономически суперсили Индия и Китай.

В навечерието на своята 50-годишнина ЕС разполага с една от най-силните валути в света, доход на гражданите по-висок от всяко друго място в света, многобройно население надминаващо САЩ или Русия, и позиция на най-голям донор на помощи за развиващите се части на света. Освен това, военните сили на държавите в ЕС разполагат с по-голям персонал от армията на САЩ, годишният военен бюджет е по-голям от бюджетите на Русия, Индия и Китай взети заедно. Така че без съмнение ЕС изглежда като голяма глобална сила, казва се в коментара на „Уърълд секюрити”, и перспективите за бъдещето му също изглеждат добри.

Въпреки доброто си наследство и мощ, Европа обаче не е истинска световна сила и никога няма да постигне такава роля, смята авторът на коментара. Военните сили на Европа, макар многобройни и с голям капацитет, са подчинени на модела на национална сила и няма общ дух, който да ги обедини за съвместни действия. Няма никаква вероятност, казва се в коментара, главните военни сили на Европа - Великобритания и Франция, които разполагат и с атомно оръжие, да изоставят изгражданите си с векове позиции, за да споделят своята военна мощ с държавици като Естония или Кипър.

Друга слабост на ЕС е че не е в състояние да съчетава политическа воля с военна сила. За разлика от САЩ или Русия, процедурите за вземане на решения в ЕС са затруднени от факта, че в тях участват противостоящи политически единици, които по принцип трудно постигат съгласие за общи проекти – още по-малко по военни въпроси. В резултат, ЕС няма единен глас и единно военно присъствие на световната политическа сцена.

Съюзът не и истински единна политическа сила и това няма да се промени дори ако се вземе решение да има длъжност „европейски президент”. Коментаторът смята, че докато всяка от държавите-членки има право на вето в интерес на националните си интереси, и докато техните агенции по сигурността сменят състава си с всяко ново национално правителство, ЕС няма да е голяма световна сила. Дори да се приеме успешно една Европейска конституция, според него и тя ще е само „парче хартия с минимално историческо значение”.

Една много важна причина ЕС да няма шанс да се издигне като световна сила е неговата енергийна зависимост от Русия и Близкия изток. Брюксел няма визия, която да му помогне да преодолее този проблем, твърди авторът. Въпреки, че Близкият изток е от жизнено значение за енергийните му нужди, ЕС няма прагматичен план за работа в региона. Брюксел остава сляп и за опасността идваща от райони в непосредствено съседство. Северна Африка, пише коментаторът, е в катастрофално състояние – страда от екологична катастрофа, пренаселеност, бедност и екстремизъм. Вместо да обърне внимание на застрашителната нелегална миграция от този район и опасността от разпространяване на оръжия за масово унищожение, които засягат сигурността на целия континент, ЕС се върти около нови разширявания, които няма да имат никаква практическа стойност. Коментаторът заключава, че тежката бюрокрация, националните антагонизми вътре в ЕС, липсата на политическа воля или неспособността да се действа по остри проблеми като Северна Африка, Близкия изток и енергийната сигурност правят разпадането на ЕС преди 100-годишнината му през 2057 много вероятно.