Европейски натиск

Европа усилва натиска за правова държава в България – и това е добре най-вече за самите българи. Политици от Германия, Великобритания и Холандия, евродепутати и представители на Европейската комисия почти всекидневно критикуват бездействието на София към организираната престъпност и корупцията, а обществеността в европейските държави постепенно научава за Доктора и Клюна, за Велчев, Петков и Петканов от публикациите в многобройни медии. Времето до поредния мониторингов доклад на Еврокомисията за страната бързо изтича и в Брюксел и големите европейски столици очевидно се налага убеждението, че София спешно трябва да предприеме нещо.

Есстествено, за всички е ясно, че проблемите не могат да се решат до средата на май. С други думи, от България явно се очакват някакви жестове с по-скоро символичен характер. Та нали Румъния изведнъж се оказа по-напред в борбата срещу корупцията, главно защото в Букурещ събраха смелост да приложат инструментите на правовата държава дори срещу един доскорошен премиер. На пръв поглед желанието на ЕС да види жестове и евентуалната ответна готовност на България и Румъния, напомнят на някаква политическа игричка, целяща да оправдае членството на двете страни в ЕС. Нещо такова наистина има, доколкото приемането на България и Румъния още догодина вече изглежда почти сигурно, въпреки липсващата реална готовност. Но европейските политици далеч не са толкова късогледи и наивни. Те не могат да си позволят просто да хвърлят прах в очите на избирателите и да успокояват съвестта си със символи, защото после ще трябва сами да плащат сметката. Те по-скоро вярват, че правовата държава (също като демокрацията) е достатъчно привлекателна политическа идея, и че след първата стъпка връщане назад няма. Така, както след 1989-1990 година хората и политиците от бившия Източен блок приеха и усвоиха демокрацията, днес от тях се очаква по убеждение да се сприятелят и с правовата държава. И да го покажат.

Тоест, политиците и правоприлагащите органи в България сега имат почти непосилната задача да дадат недвусмислени доказателства за европейския избор на страната. Вярно, от юридическа гледна точка е много трудно за месец-два да се доведат до съд сериозни престъпления, но и малките крачки вършат работа. Още повече, че общественото мнение в България очаква решителни действия срещу престъпността и корупцията дори с по-горещо нетърпение от ЕС. В менгемето между Брюксел и собствените си избиратели българското правителство просто е длъжно да даде очакваните сигнали, защото иначе ще остане без доверие. Същинското овладяване на престъпните и корупционни енергии в българското общество ще започне обаче едва след приемането в ЕС. Защото едва тогава постепенно ще се изпари и техният хранителен бульон. Казано другояче: каквото и да говорят срещу натиска на ЕС самозваните защитници на българския суверенитет (които уж също са против престъпността и корупцията), без еврочленството България ще си остане царство на беззаконието. Достатъчно е да се хвърли поглед отвъд границата – към Черна гора или Албания, например.