Един руски град в Естония

Град Нарва е третият по големина в Естония. В него обаче се говори не естонски, а руски. Само три процента от 70-те хиляди жители на града са естонци, 95% - са руснаци. Преди втората световна война в Нарва живеели едва 30% руснаци. Само че през 1944-та година Сталин евакуирал естонците и не им позволил да се върнат. Вместо тях в града се заселили руснаци от целия Съветски съюз... и останали.

Според естонците хаосът, ако има такъв държвата им, започва в Нарва, намиращ се на най-източната граница на ЕС. Преди време ЕС отпусна пари за построяването на шосе, свързващо столицата Талин с източната граница. Само че малцина естонци проявяват интерес към най-източната част на републиката им. Нарва има лош имидж – на най-престъпния град в страната, което не отговаря на истината и още – на града с най-голям процент заразени с вируса на СПИН, което пък съответства напълно на фактите. Всеки 50-ти жител е заразен, твърди местният лекар Андрей Антонов. Според направено наскоро социологическо проучване близо 80% от естонците не са били никога в Нарва, макар че това е третият по големина град в страната им. ”Обикновените естонци се страхуват от руснаците”, казва Кати Раик. Тя е естонка и ръководи местия колеж, чиято цел е да бъде не само висше учебно заведение, но и да създава мостове между естонците и руснаците, които са все пак една трета от населението на държавата. Защото 14 години след независимостта на малката прибалтийска република естонци и руснаци живеят не един със друг, а един до друг. Смесените бракове са изключение. Също както впрочем и смесените руско-естонски фирми. Проблемът е не само в сблъсъка на два манталитета – славянския и северноевропейския. Откакто през 1940-та година Съветският съюз окупира Естония и остави тайните си служби да вилнеят в малката държава цяла година, имиджа на руснаците сред естонското население е напълно сринат.

Избуялата през 90-те години след обявяване на независимостта неприязън вече я няма. В столицата Талин човек дори може да получи отговор, ако попита на руски, но този език е сякаш напълно изчезнал. Всички надписи,например, са само на естонски, дори и в Нарва, където живят предимно руснаци. Те пък в по-голямата си част не искат да учат естонски, смятайки го за незначителен, провинциален език. В Нарва една трета от руснаците има руски паспорт, а друга една трета –естонски. Останалите – са със сивия паспорт на безотечественици, който навремето получиха руснаците в Естония след обявената независимост на страната. За придобиване на естонско, а с това и на ЕС, гражданство има две важни условия –да се познава конституциятана страната и да се знаят най-малко 1200 естонски думи.

Въпреки проблемите руснаците в Естония не се идентифицират с Москва. Мнозина ценят сигурността и по-добрия жизнен стандарт в Естония. Все по-малко млади руснаци Естония, например, отиват да следват в Русия. Някои говорят дори за нова идентичност на естонските руснаци. Има любопитен анекдот. При футболен мач между Русия и Естония, на въпроса, кой срещу кого играе, руснаците в Нарва отговаряли: ”Нашите срещу нашите!”.