Една година коалиционен кабинет

Aко премиерът се окаже прав в своята прогноза за стабилен кабинет и след приемането на България в ЕС, то това няма да се дължи на изложения от него преди два дни аргумент за «висока коалиционна култура, демонстрирана от БСП, НДСВ и ДПС», а на следните два ясно отчетливи фактора –

Първият: от една страна онзи слой от населението, който би могъл да бъде определен като средна класа (с всички условности на това твърдение, разбира се), вече се радва на по-висок жизнен стандарт; именно от тук звучат в публичното пространство част от гласовете, които защитават запазването на статуквото. Казано с други думи - стабилен кабинет за по-дълго време. От друга страна, сред така наречените «широки народни маси» (използвам не случайно това социалистическо клише) витае едно от най-несимпатичните наследства от тоталитарно време - апатията. Голяма част от обикновените хора, са убедени, че «всички са маскари»; тогава има ли смисъл от избори; онези, които дойдат след тези ще са пак същите… От тук до доброволния отказ от упражняване на демократичните права крачката е само една!

Тази резигнация, която сама по себе си заслужава отделен анализ, в комбинация с дългия и тежък преход, който за дребните селскостопански производители приключва с по-скоро мрачни перспективи след неизбежното приемане на България в Европейския съюз, обяснява донякъде мъглявата примиренческа позиция на хората, които не виждат смисъл в предсрочните избори, не вярват на политическата класа… И това, а не «високата коалиционна култура» може и да спаси кабинета Станишев след 1 януари 2007-ма.

Както можеше да се очаква, на пресконференцията в сряда министър-председателят отчете успешна първа година от коалиционното управление на БСП-НДСВ-ДПС. Същевременно неговите думи, че е заложена солидна основа за реализация на приоритетите на “правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност”, което ще позволи постигането на историческата цел – членство от 1 януари 2007-ма, могат да бъдат тълкувани и като индикация за това, че до 1 януари 2007-ма редица важни неща като програма за оцеляване, мобилизация, енергия, политическа воля и прочее,, “държат” и ще “удържат” сложно съставения кабинет. Каква е формулата на НЕ-Разпада след тази дата обаче все още не е ясно.

На пресконференцията по случай първата година от управлението на тройната коалиция премиерът Сергей Станишев не успя да надскочи тясно-партийната призма, описвайки етапите довели до Общия Европейски Дом. Според него всички натрупани неблагополучия до момента идват от правителството на Иван Костов. Тази оценка е не просто некоректна, тя е очевидна демонстрация на необективност и преднамереност към управлението на един от безспорните политици на прехода с ясна визия за онова, което е необходимо на страната след падането на Берлинската стена. Независимо от всички основателни критики към управлението между 97-ма и 2001-ра, Иван Костов показа воля и способност да скъси разстоянието между България и Европа.

Почтено би било да не омаловажаваме нито един от етапите, които преодоляхме след 89-та година и благодарение на които днес броим дните до пълноправното членство в ЕС. Със сигурност това би желал и самият Станишев, когато един ден се прави анализ на неговото управление.