Една година след израелското изтегляне от ивицата Газа

Голямата коалиция на израелския премиер Ехуд Олмерт се готви за завой на 180 градуса: след опита, придобит в ивицата Газа и в Ливан за едностранно изтегляне от западния бряг не може и да се мисли, каза вицепремиерът Шимон Перес. Точно това обаче беше една от централните точки от правителствената програма на същата тази голяма коалиция: след инициираното от предшественика на Олмерт Ариел Шарон изтегляне от Газа трябваше да последва изтегляне и от Западния бряг на река Йордан. Евентуално дори като в Газа – без съгласуване с палестиците и с ясната цел, израелции палестинци дда бъдат трайно разделени едни от други. За да могат и двете страни да живеят и съжителстват, ако не в мир, то поне в известно спокойствие, поради липсата на пряк контакт.

Една година след изтеглянето от Газа подобни концепции се превърнаха в макулатура за израелската стратегия по сигурността. Впрочем тази стратегия и без това нямаше нищо общо с активната мирна политика. Защото по този начин Израел искаше самостоятелно да определи и зафиксира неща, които бяха опитвани и постигани по други места само чрез преговори и двустранни спогодби – създаването на окончателен регламент, тегленето на оконнчателни демаркационни линии и граници, без грижа за интересите и исканията на палестинците. Още по-малко пък за претенцията им за собствена, жизнеспособна държава.

Точно по този пункт започна основния протест на палестинците и това беше и най-фаталната им грешка: вместо да вземат онова, което Израел бе готов да им даде, палестинците настояха, че окончателното изтегляне от Газа било неприемливо, тъй като предварително определяло тегленето на границите и евентуално представлявало опит да се сведе палестинската държава само до ивицата Газа.

Неспособността и липсата на готовност на палестинците да приемат подобен вариант, бе свързано и с изострянето на напрежението между ООП и придобиващото все повече власт и влияние движение Хамас, ислямистка организация, спечелила доверие и авторитет сред палестинците благодарение на силната си социална ангажираност, но същеврменно представляваща заради яростното и безкомпромисно отхвърляне на държавата Израел и сериозно препятствие по пътя към израелско-палестинско споразумение.

Съсипаната стопански и разтърсвана от обвинения в корумпираност ООП изгуби впоследствие и първите от 10 години насам парламентарни избори, а Хамас, като най-мощна политическа сила, сформира правителството. В Израел тутакси се породиха подозрения, че изтеглянето от ивицата Газа и разпускането на селищата там преди половин година са били тежка грешка.

А и международната общност реагира с неразбиране. След като винаги настояваше за осъществяването на демократичния процес, а ето че един демократичен и свободен вот изведе на власт групировка, която не се придържа към вече сключените спогодби /като договора от Осло/ и чиято харта е програма за по-нататъшни кръвопролития, но не и за помирение с Израел. Освен това Хамас е отговорна за дълга поредица терористични нападения и поради това е включена в ЕС и в САЩ в списъците на организациите, подкрепящи терора.

Обещани помощи за палестинците бяха замразени от европейците и от американците или пък бяха преобразувани така, че не правителството на Хамас, а палестинското население да може да се ползва директно от тези помощи. Всичко това обаче бе изпреварено от събитията: отвличането на израелски войник в ивицата Газа и честия обстрел на израелски гранични селища от ивицата, отново превърнаха Газа в окупирана зона и театър на военни действия. Голяма част от членовете на правителството на Хамас бяха арестувани от израелските власти, щетите нанесени на инфраструктурата в Газа са сериозни, политическото сближаване между Хамас и палестинския президент Махмуд Абас все още е без конкретни резултати, а и отвлечения израелски войник още не е освободен.

Една година след изтеглянето на израелците от ивицата Газа положението там е по-лошо от преди. При това и за двете страни.