1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Една парализирана държава

К. Енгелхард (ДЛР), Б. Узунова28 януари 2015

Преди 20 години Дейтънското споразумение донесе мир в Босна и Херцеговина. Оттогава насам страната е надлежно поделена между бошняци, сърби и хървати, които макар че си поделят властта, не спират да враждуват помежду си.

https://p.dw.com/p/1ES3H
Снимка: Darko Zabuš/Klix.ba

Бакир Изетбегович е един от тримата президенти на Босна и Херцеговина, които се сменят на ротационен принцип. Пропорционалното представителство на отделните етноси във властта бе заложено още в Дейтънското споразумение - като мярка, стимулираща помирението между трите етноса. Оттогава насам страната е надлежно поделена между бошняците-мюсюлмани, православните сърби и католическите хървати. Трите етноса си поделят властта, но и с всичка сила враждуват помежду си.

Bosnien EU Bakir Izetbegovic
Бакир ИзетбеговичСнимка: DW/S. Huseinovic

Пропадане

"Нашите политически елити залагат на националистическите идеологии, с които мобилизират масите, за да спечелят избори. В предизборната борба използват език на омразата, който винаги е националистически оцветен. Обичат да говорят за някакъв "европейски път", но в действителност ги е страх от него. Защото въвеждането на европейските стандарти и правила би ограничило тяхната власт. Тези политически елити искат да контролират своите етноси, но не и една мултикултурна държава Босна и Херцеговина Докато това положение не се промени, при нас няма да има напредък", казва политологът Азмир Мужкич.

Раздутият държавен апарат поглъща близо две трети от приходите на Босна и Херцеговина. Никъде другаде в Европа няма толкова много чиновници на глава от населението. Постовете се раздават не според професионалните умения, а според принадлежността към определен етнос. От две десетилетия насам държавата е най-големият работодател, бюрокрацията е огромна, а корупцията - повсеместна. Необходими са спешни реформи, но липсва политическа воля за провеждането им. В икономически план страната пропада все повече, а управляващите партии на бошняците, сърбите и хърватите кокетират с идеята за разпадане на федерацията. Босненският президент Изетбегович го тегли към Турция, а хърватите се надяват на по-обширна автономия, каквато вече имат босненските сърби.

Сърбите в Босна и Херцеговина си имат цели двама президенти - един прагматик в Сараево и един националист в тяхната Република Сръбска. Последният - Милорад Додик, не се уморява да обяснява, че желае цялостно излизане от състава на Босна и Херцеговина и присъединяване към Сърбия.

Milorad Dodik Präsident Republika Srpska
Милорад ДодикСнимка: Dragan Maksimovic

"Тази държава не може да оцелее"

"Босна и Херцеговина не е в състояние да функционира като единна държава. Тя не може да оцелее, в нея няма консенсус. Тази страна никога досега не е взимала някакво самостоятелно решение. Дори споразумението от Дейтън ни беше наложено отвън", заяви Додик неотдавна в Белград.

ЕС обаче продължава да държи на Босна и Херцеговина като единна държава. В същото време страната се обезлюдява със застрашителни темпове. Германия е сред най-предпочитаните "дестинации", покрай което курсовете по немски език се радват на голяма популярност. Една млада юристка, изучаваща немски, казва: "Нуждаем се от незабавни промени. Младите хора в тази страна трябва да заемат по-важни позиции в управлението на държавата. Само така Босна и Херцеговина може да тръгне напред".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми