Едно историческо посещение в Ерусалим преди 30 години

Залата на египетския парламент бе изпълнена до последно място, когато на 9 ноември 1977 година Ануар Садат излезе на ораторската трибуна.Присъстващите бяха депутати , политици , дипломати и официални лица от арабския свят , между които шефът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат.Всички смятаха , че става дума за дежурно протоколно изпълнение. Последва обаче много повече. Садат прокламира , че ще застъпва за мир в региона и че в името на тази цел ще отиде до края на света, дори в Кнесета в Ерусалим. Това изявление имаше разтърсващ ефект , в Кайро и в още по-голяма степен в Ерусалим , където няколко месеца след идването си на власт тогавашният премиер Менахем Бегин пледираше за „ Велик Израел.”Бегин посрещна с недоверие изявленията от Кайро , но нямаше друг избор. „ Щом Садат има сериозни намерения тогава е добре дошъл”, заяви Бегин. Но не само израелския премиер , също и много други израелци не вярваха , че Садат ще приеме поканата.Десет дни по-късно всички се убедиха в противното.Самолетът на египетския президент се приземи на летище „Бен Гурион” в Тел Авив , откъдето действително излезе Ануар Садат. Запланувано бе посещението да продължи 36 часа с връхна точка речта на Садат пред израелския парламент.

Под фанфарни звуци египетският президент излезе на ораторската трибуна за да произнесе своята историческа реч.Садат подчерта , че инициативата не е индивидуална акция , а че целта е да се даде импулс за мащабен мирен регламент.Паралелно обаче египетският президент подчерта следното:

„ Пълното изтегляне от окупираните от 1967 година арабски територии е нещо съвсем естествено.Към никого няма нужда да се отправя молба за някаква услуга , тъй като разговорите за траен и справедлив мир са без всякакво значение докато Израел окупира арабска земя.”

Бегин се беше втренчил .До този момент за него никога не се бе поставял въпросът за окупираните райони. Бегин говори за мир и за исторически час .

„ От речта Ви господин президент научихме , че войната може д се предотврати , но не и мира.Всеки преговор за евентуален мирен договор носи разногласия . Но с преговори трябва трябва да се стигне до подписването на мирен договор „ , заяви Менахем Бегин.Малко по-късно с въодушевление той каза на английски това което трябваше да се превърне в централна максима година и половина по-късно при подписването на мирния договор в Кемп Дейвид .Тогава , по думите на Менахем Бегин:

„ Едно важно споразумение вече е постигнато , а именно: никаква по-нататъшна война , никакви нови кръвопролития и нови нападения.”

До подписването на това важно споразумение обаче има още дълъг път .Египтяни и израелци упорито преговорят относно връщането на Синайския полуостров .Египет иска също и автономия за палестинците. Палестинците и арабския свят обаче отхвърлят споразумението от Кемп Дейвид.Египет бива изолиран , нещо което е добре дошло за Бегин . Той извади от арабския фронт своя най-голям противник без да трябва да се лишава с нещо повече от Синайския полуостров.

Садат бива възторжено посрещнат при завръщането си в Кайро. С времето обаче настроението се промени.На шести октомври 1981 година Садат бе убит в Кайро от ислямски екстремисти.