Съперникът Милибанд

Последният телевизионен дебат преди изборите замалко не предизвика падането на Ед Милибанд - и то в буквалния смисъл на думата. След телевизионното предаване от Йоркшир, Милибанд се подхлъзна на сцената и изгуби равновесие. Това можеше да се превърне в един от ония моменти, които за цял живот остават да тегнат като клеймо над една политическа кариера. Милибанд обаче успя в последния момент да се задържи на крака. Дали пък това не беше символ на удивителната му способност да се бори и да побеждава? Само допреди година и най-отявлените лейбъристи не биха заложили и един пенс за победата му на изборите. Резултатите от всички анкети бяха катастрофални за него. Повечето смятаха, че Ед Милибанд ще попречи на лейбъристите да се представят добре на изборите, защото той самият е неизбираем: непопулярен, трудно разбираем, с дървени маниери - такива бяха оценките на участниците в допитванията.

Във всеки училищен клас има по един от сорта на Ед Милибанд - сериозен, надарен, с малко левашко поведение - просто поредния вманячен компютърен фен. Подобен човек може да стане професор или мениджър в компютърна фирма, но не и министър-председател в ерата на перманентното медийно присъствие. Миналата година Милибанд беше заснет как нагъва хлебче с бекон. Неговите противници използваха тези кадри, за да го осмеят. В британската предизборна борба са разрешени всякакви средства, които показват политическия противник в неблагоприятна светлина.

При това шефът на лейбъристите има безукорна политическа и професионална биография. Като по-малък син на марксисткия политолог проф. Ралф Милибанд, Ед израства заедно с брат си Дейвид в Северен Лондон в интелектуално семейство с лява политическа ориентация. Неговите родители са полски евреи, изселили се в Англия, за да се спасят от националсоциалистическия режим. И двамата братя следват в Оксфорд, а после правят политическа кариера в лейбъристката партия по времето на Тони Блеър. При Гордън Браун, Дейвид става външен министър, а Ед отговаря за енергийните въпроси и климатичните промени. Две стремителни политически кариери чак до т.нар. политическо "братоубийство" на конгреса на лейбъристите през 2010 година.

Партийната политика като семейна драма

След загубата на изборите Гордън Браун подава оставка като председател на партията. Дейвид Милибанд е смятан за логичен наследник на поста - той е симпатичен, космополитен и принадлежи към успешното дясно крило на лейбъристите, предвождано от Тони Блеър. Но кандидатурата му води до разрив със собствения му брат, който в крайна сметка печели лидерския пост. С помощта на синдикатите, Ед успява с минимално мнозинство да изпревари брат си. Британската преса тогава писа за "драма", подобна на тази между Каин и Авел. Отношенията межд двамата братя и до днес си остават хладни. Тази история накара противниците на Ед Милибанд да го представят като коварен и ненадежден. При това Ед винаги е подчертавал, че спорът с брат му не е семейна разправия, а разногласие относно политическата линия на лейбъристката партия.

Ед Милибанд е за загърбване на неолибералната икономическа политика на Тони Блеър. Той иска да намали социалното неравенство в страната, да спаси общественото здравеопазване, да облекчи данъците за трудещите се и да занижи високите университетски такси. Застъпва се за обединена Европа и за едно общество на равните шансове - в Германия той би бил социалдемократ. Същевременно Ед Милибанд иска да балансира бюджета и да намали държавния дълг. Някои лейбъристки избиратели смятат, че кандидатът им няма истинско, голямо и борбено послание, с което да спечели изборите. Шефът на партията обаче се страхува да дава нереалистични обещания.

Някъде в средата на март настъпи истински обрат. Вероятно чудото сред лейбъристите предизвика съветникът на Обама - Дейвид Акселрод, който е шеф на предизборния екип на Ед Милибанд. Акселрод успя да накара Ед Милибанд да разкрие истинския си образ по време на телевизионите дебати и предизборните изяви. И изведнъж всички започнаха да виждат в него стройния и изискано облечен политик - мъж с чувство за хумор и естествено поведение, политик, който твърдо защитава убежденията си, но и сърдечен човек, който умее да се вслушва в чуждото мнение. Този нов имидж се оказа толкова привлекателен, че британските тийнейнджъри се надпреварват да си правят селфита с Ед Милибанд. Те организараха и група на феновете му в интернет. Всичко това, разбира се, е и част от успешен политически маркетинг, но същевременно и знак за това, че се е превърнал в избираем политик.

Мъчително съставяне на правителство

Все още не е ясно, дали тази политическа промяна ще успее да окаже решаващо влияние върху изхода от изборите. Британците масово изпитват отегчение от политиката, а мнозина виждат в Ед Милибанд част от омразния политически елит. Във всеки случай, нито Милибанд, нито консервативният му противник Дейвид Камерън ще могат лесно да съставят правителство след изборите в четвъртък. Последните анкети не прогнозират за никого от двамата достатъчно проценти, осигуряващи самостоятелно управление. Така те ще трябва да си търсят коалиционни партньори, а малките партии ще имат решаваща дума.

Съдбата на едно евентуално лейбъристко правителство обаче ще зависи най-вече от шотландските националисти, за които наблюдателите прогнозират сериозен успех. Ед Милибанд обаче обеща да не влиза в коалиция с тях, тъй като те искат да се отделят от Великобритания. В най-добрия слчай би било възможно да се състави правителство на малцинството, защото лейбъристите и шотландските националисти имат допирни точки по много други въпроси. Ако социолозите не са се излъгали тотално в прогнозите си, след изборите Великобритания ще бъде изправена пред доста мъчително съставяне на правителство и пред изцяло променен политически пейзаж.