Експулсиране по австрийски

Когато в края на септември бащата на Аригона и четиримата й братя и сестри след 7 години пребиваване в Австрия трябваше да бъдат експулсирани в Косово, ученичката премина в нелегалност. С видео-послание до австрийската телевизия ОРФ Аригона постави властите под натиск и се опитва да издейства за себе си и семейството правото да останат в Австрия. Ето подробности:

Този път не става дума за ислямистка терористична заплаха, а за видео-запис с отчаян зов за помощ, развълнувал Австрия:

“Ако наистина трябва да се върна, предпочитам да се самоубия”.

- казва 15-годишната ученичка Аригона Зогай. Безпомощен глас от нелегалността: Аригона се укрива от властите, откакто преди две седмици близките й са прибрани в нощна полицейска акция и експулсирани. Само майката на Аригона е още в Австрия и се възстановя от нервно разстройство в болница. Трагични сцени, които тези дни вълнуват алпийската република. Думата взеха видни австрийци като например актьорът и телевизионен водещ Алфонс Хайдер:

“Че една процедура за получаване на убежище може да трае до 7 или дори 10 години е все едно да чакаш резултатите от изследване за СПИН или рак 10 години и след това да научиш, че си отиваш!”

И кметът-социалдемократ на горно-австрийския град Франкенбург подкрепя ученичката и семейството й в борбата им за правото да останат в страната:

“Не може да бъде, в секретна акция едно интегрирало се семейство да бъде разкъсано, не може да бъде, когато едно семейство живее при нас във Франкенбург. Това е антихуманно и не му е мястото тук, в Австрия”.

Разгорещени дискусии за недостатъците на практикуваните от Австрия експулсирания имаше често през последните месеци. Ще стане ли съдбата на изчезналата Аригона и на нейното семейство, пристигнало, както се твърди, преди 7 години нелегално в Австрия, повод за нещо повече от поредния принципен дебат?

“Правото на убежище може да съществува само за онези, които наистина са откровено преследвани. Онези, които са злоупотребили с това право, не са непременно прави и благопристойни. От тук започва бедата. И ако вземем примера със с-вото Зогай, където казахте, че това е класически пример на интеграция, тогава, моля ви, кажете на австрийските граждани и истината, че един член на това семейство е влизал в конфликт с наказателния кодекс”.

Така председателят на дясно-популистката Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе брани не особено дружелюбно настроената към търсещите убежище линия на партията си и воюва пред телевизионната камера с вицепредседателката на Зелената партия Ева Главишниг.

“Нашето предложение за правото да се остане в страната, от само себе си се разбира, обхваща също и липсата на съдимост като предпоставка. А съм и на мнение, че нито един закон на света няма правото да разделя тези деца от родителите им”.

Случаят обаче е не само добре дошъл за политици, правозащитници и юристи в Австрия, които смятат съществуващото право за експулсиране за ярко противоконституционно, тъй като нарушава правото на личен и семеен живот. Освен това примерът Зогай показва, какви проблеми се пораждат, когато в крайна сметка продължили дълги години процедури по признаване правото на убежище или за експулсиране от страната, все пак приключат с отрицателен резултат. В Австрия на теория съществува възможността за право на пребиваване по хуманитарни причини, ала само в отделни случаи. Критици на тази процедура говорят за “акт на милосърдие”. Последната дума при подобни случаи има вътрешният министър Гюнтер Платер от консервативната Народна партия, попаднал във връзка със случая Зогай под обстрел и наречен “министър Безмилостни”:

“Това е просто погрешният път, когато се предприема опита чрез заплахи да бъде принудена да коленичи правовата държава”.

- каза министърът. Що се отнася до Аригона и нейното семейство, според австрийското МВР всички правни възможности са изчерпани. Отхвърлени са три молби за убежище. С обосновката: семейството е пристигнало в Австрия след войната в Косово, нелегално, с помощта на каналджии. Австрийските власти обаче били склонни да помогнат на Аригона и близките й да започнат нов живот в Косово.