Епидемията допинг

Колоездачният спорт потъва в тресавището на големите лъжи.Тези дни колоездачи един след друг правят признания че са взимали непозволени препарати в името на личния успех , понякога дори и за успеха на другиго.Като че ли по този начин могат да се сдобият с оправдание , спортисти изведнъж признават , че са лъгали , мамили и хитрували безобразно , сякаш при допинга става дума за някакво така да се каже безобидно деяние.И за съжаление поне в Германия професионалните измами в спорта биват третирани като не кой знае какво прегрешение.Също и политиците с удоволствие се къпят в съблазнителния блясък излъчван от големите победители.Не на последно място и поради това борбата за чистия спорт се води в най-добрия случай с темпото, което позволява едно междуградско шосе.Пък кой ли би искал да бъде лидер на нация от неудачници? Сега обаче става неизбежен закон , който предвижда наказателно преследване дори и този закон да струва на политиката някой и друг национален герой.Виновници сме всички ние-спортисти , треньори, мениджъри , лекари , медии. Наблюдавахме безучастно и бяхме във възторг като например при обиколката на Франция през 2003 година , когато с един необясним междинен финиш американецът Ланс Армстронг деградира Ян Улрих до състояние на пълна незначителност .Тогава ние на драго сърце смятахме , че американецът би могъл да оказва влияние върху земното притегляне с банан в лявата и с кормилото в дясната ръка. Възхитата от свръхчовешкото ни заслепи и сегашното внезапно събуждане причинява болки.

Само спорт в играта възнаграждаван с грамоти и значки- това беше някога.Днес спортът се управлява от парите. Началото направиха тениса и голфа. Днес дори и един лекоатлет може да се облажи с джакпот от един милион долара ако в своята дисциплина спечели шест подбрани състезания.Само че, и това трябва да се подчертае , този лекоатлет не трябва да си позволява евентуално второ място.Кой тогава би изисквал насериозно почтеност , морал или спортсменство? Всички мамят, докато измамите остават недоказуеми. Сега обаче да се води дискусия относно допингови препарати от 90-те години е толкова смехотворно , колкото безотговорно е искането за свободен допинг.

Изследването на границите на човешките възможности до смъртта не трябва да се превръща в елемент от шоу и както изглежда тези изследвания и без това не оказват стряскащо въздействие. През последните десет години само в колоездачния спорт имаше над дузина неизяснени смъртни случаи. Здрави като скала млади хора умират през нощта от сърдечен удар , като може да се изхожда от това че те до последния момент са били под добри лекарски грижи.

Германия най-сетне се нуждае от антидопингов закон който да

Оправдава името си.През юли 2009 година в Берлин ще се състои световното първенство по леката атлетика.Би било добре ако дотогава спортистите бъдат наясно какви сериозни наказания ги очакват в Германия ако се решат на допингова измама в тази страна.