Ескалация на насилието в Ирак

не толкова срещу американските войници, колкото срещу хората на иракските сили за сигурност и администрацията. Последната жертва е губернаторът на Багдад; неговият заместник бе убит още преди два месеца.

Целта на кампанията е ясна: като избиват членовете на държавното управление, бунтовниците - или терористите, както ги наричат други - демонстрират, че властта на онези е ограничена и че те не са в състояние да защитават нито себе си, нито населението.

Най-важната политическа цел сега са изборите в края на януари - първите свободни избори от свалянето на монархията през 1958. Никой обаче не може да обясни как ще се проведат тези избори предвид растящата ескалация на насилието. Здравият разум учи, че са необходими мир и ред, за да може да се организира що-годе нормално гласуване. От друга страна обаче всяко отлагане би било победа за бунтовниците. Затова властите държат на насрочената дата - въпречи че с наближаването й кръвопролитията се засилват.

При това почти без значение е ролята, играна от убитите; да кажем това, че преди офанзивата на американците във Фалуджа през ноември убитият сега губернатор на Багдад обяви превантивно извънредно положение в столицата, за да осуети избухване на боеве в града. Естествено това го превърна в мишена за неговите врагове, но в крайна сметка те не се нуждаят от мотив за избора на своите цели: всеки, който сътрудничи на режима е мишена за тях - от политиците до военните или полицаите, които са се хванали на тази работа, защото искат да помогнат на страната си или просто, за да имат някакво препитание.

Нещо повече: жертвите са желателни, защото тъкмо това е целта на терористите - да бъде сплашено, тоест "тероризирано", населението. Защото ако отговорните лица не могат да бъдат принудени да отменят изборите, то тогава поне хората да бъдат достатъчно наплашени, че да не гласуват. Така че могат да се очакват нападения и срещу хора, които нямат нищо общо с властта.

Затова Ирак няма да се успокои - макар от изборите да се очаква тъкмо това. Колкото повече бъдат подплашени иракчаните и колкото по-малко от тях се осмелят да гласуват, толкова по-голяма тежест ще придобие аргументът на бунтовниците, че изборите и без това са били просто един фарс. А всъщност именно противниците на изборите са онези, които пречат на нормализацията и мира в Ирак.