Есперанто, езикът на любовта

"Езикът на любовта" - това красиво определение бе измислено от група германски ентусиасти и есперантистите го използват с удоволствие. Есперанто е изкуствен език и лесен за изучаване - твърдят поне есперантистите. Такава е била идеята и на създателя му д-р Лудвиг Заменхоф, който публикува първия учебник по есперанто през 1887. Това е било време, когато идеалистите са вярвали, че ако хората усвоят един общ език, ще се сложи завинаги край на войните. Естествено примерите за обратното са много повече. Но така или иначе много хора, особено сред работниците, започват да учат есперанто.

След Първата световна война е основан Световният съюз на есперантистите, който повежда активна пропаганда. За малко есперанто да бъде признат за образцов неутрален световен език. Берлинският езиковед Детлеф Бланке обяснява защо все пак не се стига дотам:

"От решаващо значение е фактът, че

бе застрашена международната роля на френския език

Защото нека не забравяме, че френският беше езикът на международните комуникации и дипломацията. Междувременно по онова време, през 20-те години на миналия век, започва силно да се увеличава влиянието на английския."

С Хитлер и Сталин започва една тъмна ера за есперанто: в Русия, Германия и Франция движението беше особено силно и там започнаха гонения на есперантистите като "космополити". Езикът преживя кратък разцвет след Втората световна война, докато бе тотално изтласкан от английския. По времето на Студената война есперанто служеше като мост между Изтока и Запада. Детлеф Бланке, самият той привърженик на есперанто, е предпазлив оптимист относно перспективите на езика:

"Мисля че във връзка с необходимостта от по-добро разбирателство се нуждаем и от демократична езикова политика - каквато в момента липсва в Европа. В тази светлина може да се очаква повишаване на интереса към модела есперанто."