Естония по пътя към информационното общество

Естония по пътя към информационното общество

Раул Сепинг е добър ученик, но не особено изобретателен: винаги когато го домързи и родителите го питат дали си е написал домашното, той дава все същия отговор, учителят не им е дал домашно. Само че номерът вече не минава. Недоверчивите родители разполагат с един вид детектор на лъжата, който би свършил добра работа в много европейски училища. Усъмни ли се бащата на Раул, че синът му пак нещо увърта, той просто проверява в Интернет какво домашно е дал учителят за следващия ден. Наистина бащата рядко прибягва до такава проверка, но стратегията на сплашването действа добре. ”По Интернет мога да проверя също какви са бележките, седмичната му програма, дали е наказван или пък похвален” обяснява Март Сепинг. ”Е-кол”, така се нарича интернетният проект, стартирал в Естония миналото лято. Естонската дума ”е-кол” означава един вид ”електронно училище”. От разпадането на Съветския съюз насам Естония е напреднала много в усвояването на модерни технологии – това е показателно за амбицията на Естония като кандидат за член на Европейския съюз.

След 1990 г. инфраструктурата в страната все още е безнадеждно остаряла – няма дори директни телефонни връзки със западните страни. Междувременно Естония вече не само не е изолирана, тя е образец в областта на информатиката. Естонците могат, например, да пазаруват или да плащат таксите си за паркинг посредством мобилни телефони, да пращат данъчните си декларации по Интернет, да регистрират и отрегистрират колите си с помощта на компютъра. Половината от 1 милион и 400-хилядното население има достъп до Интернет. Никоя друга източно-европейска страна не разполага с такава гъста мрежа на мобилни телефони, с каквато разполага Естония. Тя първа въвежда и един вид навигационна система, с помощта на която службите за спешна помощ могат да идентифицират точно от къде идва позвъняването по мобилния телефон.

”В областта на информатиката Естония е най-напред в сравнение с всички останали страни-кандидатки за членство в Европейския съюз”, казва Петер Зандлер, говорител на комисариата на Европейския съюз по информатика. Включително в областта на управлението и политиката е въведена модерна информационна техника, всички документи се обработват по електронен път – по този начин естонското правителство спестява годишно 200 хиляди евро за хартия и печат. Е-правителство, така се нарича системата, въведена през септември 2000 г. За изборите през 2005 г. естонското правителство планира дори електронно подаване на гласове. Говорителят на комисариата на Европейския съюз по информатика Зандлер изтъква, че с опита си във въвеждането на електронни паспорти, например, Естония представлява интерес за редица стари страни-членки на Европейския съюз. Т.н. "смарт кардс” в скоро време ще изместят напълно традиционните паспорти, шофьорски книжки, застрахователни и банкови карти, като ще ги обединят в един-единствен електронен документ.

От средствата, които Брюксел отпуска на град Талин през следващите две години, над осем милиона евро са предвидени за по-нататъшно развитие на информатиката. Трябва да се подобрят взаимоотношенията между граждани и правителство, да се усъвършенстват електронните системи в образователната система и здравеопазването. Впрочем, впечатляващото развитие на информатиката в Естония не е поощрено просто от средствата, отпускани от Брюксел – подтикът идва отвътре, о самото начало браншът на информатиката се разглежда от естонците като мотор на развитието и растежа на страната, както подчертава Текс Вертман, съветник по информатика на естонския министър-председател Юхан Партс.