ЕС, Балканите, България

...извън ЕС за неизвестен брой години, въпреки че ще бъдат заобиколени от държави членки на евро-атлантическите институции. Какво може да означава това съседство за България и Румъния? От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Държавите с неясно бъдеще в европейския югоизток са Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Някои експерти ги наричат “бели слонове” на Балканите, други говорят за тях като за “черна дупка” посред ЕС след присъединяването на България и Румъния. (Когато се заговори за това присъединяване, в изказванията на американските експерти все повече се прокрадва датата “2008”.)

Във Вашингтон биха искали да видят целокупните Балкани в Европа. В един преглед на човешките права, демокрацията и интеграцията в Югоизточна Европа пред комисията Хелзинки на американския Конгрес, беше подчертано колко заинтересована е Америка западно-балканските държави да влязат в ЕС. Една от причините е, че те са убедени, че неевропеизираната, неприсъединена “черна дупка” на Западните Балкани ще бълва корупция, организирана престъпност и незаконност и ще застрашава и региона, и Европа. Единствената надежда според тях е западно-европейските правителства да разберат колко опасно е да се държат извън ЕС западно-балканските държави. Те биха били мост за нежелани политически, престъпни и религиозни влияния както от Русия, така и от Близкия Изток. (В американското мислене Русия и Близкия изток почти еднакво са източници на опасности, тероризъм и злотворни влияния.)

Положението на България и Румъния ако таква “черна дупка” наистина се формира, според експертите би било доста трудно. Всички опасни влияния ще трябва да преминават през тях като гранични и транзитни държави. Двете най-нови членки на ЕС ще се озоват в ситуация, с която ще могат да се справят само с огромна помощ от Брюксел. В противен случай тяхното собствено развитие ще се забави. Доскоро за присъединяването на България и Румъния към ЕС се говореше като за светъл регионален пример за демократизиране и реформиране, който трябва да се изнася в другите държави в региона. Сега в дискусиите за Балканите се чуват опасения, че двете страни могат да пострадат от внос на лош пример и практики от съседките си. Експерите признават, че дори в тези две държави, проявили голяма твърдост да се демократизират, реформите са били и още са бавни. В западно-балканските държави те просто се влачат.

Освен всичко броят на съседните държави, които едва функционират, непрекъснато расте. На картата се появи Черна гора, а и Косово вече има резвервация. Сърбия и Косово като съседки изглеждат най-проблематични. Най-оптимистичните мнения във Вашингтон са, че Косово е станало по-приемлив съсед в следствие на управлението на администратора на международния протекторат, Сьорен Йессен-Петерсен, чийто мандат изтича днес. Ако Косово получи независим статус – което е най-вероятно - и гарантира правата на гражданите си от сръбски произход, някои експерти прогнозират завръщане на около 235,000 сръбски бегълци като знак, че нещата са се оправили. Други, по-малко оптимистични, смятат, че след като никакво завръщане не стана от 2000 година досега, то едва ли ще се случи точно в този момент. Те по-скоро се опасяват от обратното – че и малкото останали в Косово сърби може да напуснат. Това ще компрометира силно митологичната мултиетническа структура на новото косовско общество. В една публична дискусия за Косово през последните дни висши служители в ООН и американски специалисти изказаха мнения, че в провинцията може да има нова вълна от етническо насилие, особено в района на Косовска Митровица.

Сърбия също продължава да е крайно несигурна в политическо отношение съседка. По време на дискусия във Вашингтон тази седмица Коштуница беше направо обвинен, че “управлява с помощта на тези, които заговорничат за Велика Сърбия, не предават Ратко Младич и пречат на реформирането на сръбските служби за сигурност”, както и на отваряне към Европа. Според няколко американски експерти, политиката на Белград е да постигне етно-териториална подялба на Косово, което според тях би имало опасни последици за целия регион с прецедента, който създава. Така заедно с неуправляемата Босна, Сърбия и Косово остават в ядрото на бъдещата “черна дупка”, която може да се окаже истинската съседка на България и Румъния в Европейския съюз.