1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

ЕС: завръщане в бъдещето

Бернд Ригерт
Бернд Ригерт
10 март 2017

Искаме ли още ЕС и какъв да бъде той? Европейските лидери не намериха отговор на тези трудни въпроси и на поредната си среща на върха в Брюксел. А вината за това не е само на Полша, твърди в коментара си Бернд Ригерт.

https://p.dw.com/p/2Yys3
Europa Flagge Montage
Снимка: picture-alliance/ZB/Montage DW

"Ние, гражданите на ЕС, сме обединени за наше общо щастие". Биха ли се подписали всичките 27 държавни и правителствени ръководители под това изречение? Едва ли с чиста съвест. Защото междувременно интересите, които преследват отделните правителства, са много различни, а евроскептицизмът в някои държави е твърде голям.

Горното изречение е от преди десет години и може да се прочете в "Берлинската декларация" по повод 50-я рожден ден на ЕС. Подобна формулировка със сигурност няма да има за 60-я рожден ден, който ще бъде отпразнуван на 26 март в Рим. Държавните и правителствени ръководители работиха в Брюксел върху един общ текст, който трябва някак си да угоди на всички. Този текст ще бъде разводнен и няма да съдържа истински цели или визии за следващите десет години.

Европа на различните скорости?

Зад кулисите се води остър спор за това какво трябва да постигне и как трябва да функционира Съюзът. Оформят се два противоположни лагера. Четирите големи западни държави - Германия, Франция, Испания и Италия - залагат на един ЕС на различните скорости. Този ЕС всъщност вече съществува в няколко малки проекта и е регулиран от Лисабонския договор. Досега само като изключение, но сега изключението трябва да стане правило.

Все по-малко държавни и правителствени ръководители вярват, че е реалистично всичките 27 страни-членки да работят в синхрон и пълен консенсус. Френският президент Оланд даже вижда опасност от разпадане на ЕС, ако курсът не бъде променен. Нидерландският премиер Марк Рюте пък единствен изрече на глас това, което си мислят мнозина – че се образува едно "европейско ядро".

Тази идея не е нова. Още през 1994 година днешният германски финансов министър Волфганг Шойбле лансира идеята за "европейско ядро". Оттогава насам се води остра дискусия по този въпрос. Сега изглежда, че тази идея ще се наложи. Източноевропейските страни-членки и по-малките държави оказват значителна съпротива. Полша и Унгария, както и Румъния, отхвърлят различните скорости на европейската интеграция. Полша твърди, че нулевата скорост също е скорост и дори се застъпва за разграждането на ЕС и свеждането му до най-обикновен вътрешен пазар. Но Полша и Унгария държат да си запазят дотациите от Брюксел.

Предупреждението Брекзит

Riegert Bernd Kommentarbild App
Бернд Ригерт

Този дълбок конфликт за бъдещия облик на ЕС не е решен. И в Рим само ще бъде допълнен с един симпатичен документ. Същинските дискусии ще започнат след това. Председателят на ЕК дори се видя принуден да се закълне, че не иска да издига нова Желязна завеса между Изтока и Запада. Толкова остри бяха критиките срещу неговите предложения за Европа на различните скорости.

Германската канцлерка Ангела Меркел смята, че излизането на Великобритания от ЕС е предупреждение. Дали обаче останалите 27 наистина чуват тревожния звън?

Европейските граждани имат нужда от единен и дееспособен Европейски съюз. Впрочем, преди десет години и Полша подписа "Берлинската декларация". Тогава премиер беше Ярослав Качински. Същият човек, който днес - като един сив кардинал и председател на управляващата партия във Варшава - дърпа конците на съпротивата срещу ЕС. Възможно ли е въобще да се падне още по-ниско?