ЕС и косовският проблем

Американците дават зор, руснаците се ослушват, а по средата се намира раздвоеният ЕС. Повечето страни-членки на съюза подкрепят плана Ахтисари, предвиждащ по същество независимост за Косово. Поне три страни са против, защото сами имат проблеми със своите малцинства. При това положение не е чудно, че от ЕС идват разнопосочни сигнали: докато германската канцлерка Меркел апелира да не се губи време, френският президент Саркози предлага шестмесечна пауза в преговорите.

В този контекст влиза сега инициативата на Еврокомисията за по-активно ангажиране на сръбското правителство в този процес. Затова на бърза ръка бяха възобновени преговорите за асоцииран статут на Белград, които бяха прекъснати поради недостатъчното взаимодействие на сърбите с Международния трибунал в Хага. За такова сътрудничество в пълен обем не може и дума да става, тъй като издирваният за военнопрестъпления генерал Младич все още е на свобода. По този начин ЕС прави така да се каже един жест на добра воля, с надежда, че това ще накара твърдоглавите сръбски политици да се раздвижат.

По време на балканската си обиколка американският президент Буш бе на същата вълна, предлагайки повече или по-малко ясно на сръбското ръководство членство в НАТО, ако се откаже от претенциите си към Косово. От друга страна въпреки военното и административното си присъствие в Косово, ЕС няма особено влияние върху албанците, които благодарение на американската подкрепа сега са извънредно самоуверени. Те настояват да се бърза и заплашват, че ще обявят едностранно независимост, нещо, което би поставило ЕС в крайно сложно положение.

А от гласуването на резолюция по косовския въпрос в Съвета за сигурност на ООН не може да се очаква нищо, тъй като руснаците ще наложат вето. При това положение продължаването на преговорите вероятно е по-добрата алтернатива, макар че Москва и Белград пак могат да компрометират ЕС. Затова европейците бъркат като предлагат сега на сърбите всичко, без да им напомнят, че могат и да ги притиснат. В перспектива Сърбия се нуждае от ЕС повече, отколкото съюзът се нуждае от Сърбия. Европейците биха могли да живеят още известно време при сегашното статукво.

Но тъй като политиката на Балканите явно не винаги е съвсем рационална, ЕС и НАТО би трябвало да заявят ясно на косовските албанци, че ще изтеглят войските и персонала си, ако обявят самоволно независимост. В очите на европейците, американският курс на пълна подкрепа за албанците, дори против волята на руснаците и сърбите, е твърде рискован; не бива да се допусне нов военен конфликт на Балканите, в който може да се окаже замесен НАТО или ЕС. Така че сърби и албанци трябва да проявят воля за компромис.