ЕС и полското земеделие

На пазара в Охота, един квартал на Варшава, има всичко, от което човек се нуждае за ежедневна консумация. Всичко идва от производители от околните села. Двама пенсионери клатят невярващо глави пред един щанд с плодове. Единият се оплаква, че след влизането в ЕС всичко е станало по-скъпо. "Все по-голяма част от пенсиите ни отиват за храна, така че нашите селяни не могат да се оплачат."

Продавачът на плодове Рафал Рек обаче е на друго мнение. Той обяснява, че днес полските земеделци печелят малко повече, отколкото преди еврочленството, "но наистина съвсем малко". Според него от финансовите помощи от Брюксел са облагодетелствани само големите, може би около десет процента от полските селяни.

И така полските селски стопани са малко по-добре, но това не е достатъчно. Защото заплатите в другите сектори на икономиката растат с бясно темпо - с повече от десет процента за една година. При това положение става много друго да се намерят хора за тежката работа на полето и във фермите. Впрочем ЕС дори залага на този ефект: целта е много от дребните земеделци да хвърлят кърпата.

Тъй като цените падат, а допълнителните помощи от ЕС не са достатъчни, търговският баланс на Полша по отношение на много продукти е отрицателен. Така например страната внася от страните-членки на евросъюза повече свинско месо, отколкото изнася. Селяните от другите страни са преки конкуренти на полските земеделци. Впрочем налице са и общи интереси, например спрямо големите клиенти, супермаркетите. От години вече чуждестранните търговски вериги в Полша реализират огромни печалби. В някои райони на страната те имат междувременно едва ли не монополно положение - казва Йежи Хрошиковски, председателят на земеделското обединение Солидарност. "Какво да кажем, когато селяните продават кило свинско за по-малко от едно евро, а супермаркетите взимат от потребителите пет или шест пъти повече" - казва Хрошиковски и се заканва, че ще отнесе въпроса до Европейската комисия в Брюксел.