1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

ЕС и трудовият пазар

21 октомври 2005

от Еми Барух

https://p.dw.com/p/Atzj
Снимка: AP

Точно преди 12 години - на 22 октомври 1993 година Европейската Комисията взима решение , публикувано в брой 274 на официалното издание Journal officiel, с което постановява организирането на европейска мрежа за услуги (European Employment Services), натоварена да развива сътрудничеството между страните-членки и да обменя инормация, която да е на разположение на структурите в съответните държави. Създадената мрежа трябва да предоставя данни за състоянието и еволюцията на трудовия пазар по региони, сектори на дейност, ниво на квалификацията, както и информация относно условията за живот и работа в отделните държави. Тази постоянно разширяваща се база данни е достъпна за националните информационни мрежи, като централата в Брюксел има задачата да разпространява предложенията за работа и да търси подходящи кандидати за обявените свободни места.

Страните – членки се ангажират да информират предприятията за възможностите, които им предоставя европейската трудова борса, да улесняват придвижването и разглеждането на досиетата на кандидатите, да формират консултантски центрове, където хората могат да научат както какви са типовете договори в различните страни, така и какви са заплатите, осигуровките и специфичните квалификации необходими за заемане на обявената длъжност.

Заинтересована ли е България от включването в тази мрежа ?

Преди няколко дни собственик на българско частно предприятие изрази своето недоволство от това, че – когато подал необходимите документи за издаване на работна виза на поканен от него специалист, от дирекция « консулски отношения » на Министерството на външните работи му отговорили, че не е изпълнил едно от най-важните условия – преди да търси специалист извън страната, да обяви конкурс за съответната позициа в България и ако не може да намери човек, който да отговаря на изискванията, едва тогава да покани специалист от чужбина.

Коментарът в частен разговор на запознатите със случая беше, че това затруднява предприемчивите хора и че условието може относително лесно да бъде заобиколено – необходимо е да създадеш специфичен профил и да изпълниш формално останалото.

Разбира се, че този пример не засяга масовата практика, не само защото специално поканените специалисти не фигурират в информационната банка на бюрата по труда, но и защото реализацията на хората с традиционни професии по условие е по-лесна в собствената им страна, отколкото в чуждата.

Но именно идеята за свобода е най-привлекателният очакван разултат от влизането на страната в Европейския съюз и точно тя е накарала архитектите на разширяването да регламентират свободното движение на хора и услуги в страните от Европейската общност. Това няма да стане автоматично, след приемането на страната в Европейския съюз, но възможностите за реализация в една Европа без граници, което - нека не забравяме това, е процес в две посоки, вече ще бъде по- близка перспектива както за желаещите да работят извън страната, така и за онези, които желаят да наемат чужденци на работа в България.