Етика и правна регулация

Етиката не подлежи на правна регулация. За етичните норми не се предвиждат преговори, нито хомологизиране на различните културни кодове.

Етиката е част от онези неписани правила на общуване в обществото, които са в основата на широко-разпространените народо-психологически обобщения, щрихиращи произволно, но относително точно профила на една нация. Например: германците са дисциплинирани, англичаните са пунктоални, швейцарците са прецизни…

Каква е представата за българина е въпрос, който има най-разнообразни отговори и всички те са функция на конкретния опит, който имат чужденците, пребивавали в България или работили с българи.

Основният филтър за тези възприятия е усещането за стабилност и сигурност в контакта с българска фирма или неин представител, както и чувството за защитеност на чуждестранните компании, които идват да правят бизнес в страната и искат да разчитат на честно правосъдие. А неговият публичен израз дават медиите и начина, по който българските журналисти анализират и стимулират промените.

Така би могъл да бъде интерпретиран вторият план в публичните изяви на Ноел Льоноар, бивш министър по европейските въпроси на Франция и съдия във Върховния административен съд на своята страна, която тази седмица беше в София за срещи с академичната общност по покана на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.

И ако в центъра на тези срещи и разговори са належащите реформи в системата на правосъдието, която – цитирам «е бавна и тромава, не гарантира равнопоставеност при наказателното преследване и не отговаря изцяло на критериите на Европейския съюз» (край на цитата), то в периферията по някакъв особен начин бе експонирана неписаната връзка между морал и право, между етика и закон – материя абстрактна и хлъзгава, която може да се разпростре върху целия обществено-политически живот и която винаги е била предпочитаният ракурс на медийните анализи.

Симпатично и може би не случайно съвпадение – отново през тази седмица – бе приемането по принцип на етичния кодекс на българските медии. Това се случи на Петата годишна среща на Българската медийна коалиция в Банско. А въпросният кодекс бе подготвен в рамките на проект по програмата ФАР, като окончателния вариант ще бъде готов след като в него бъдат включени поправките и предложенията на различни журналисти и медии.

Защо правя връзка между едното и другото: защото от началото на демократичните промени в страната темата за етичния кодекс на българските журналисти бе рефрен на всяко професионално обсъждане. Територията, в която моралът и правото се преплитат; територията, от която се раждат устойчивите характеристики на дадена нация може би едва сега – броени месеци преди януари 2007-ма придобива истински релеф и ясни очертания. Именно тази обществени нагласи правят посещенията на представители на Западната администрация, на политици и интелектуалци като Ноел Леноар– не екзотично надничане отвъд очертанията на съюза, а част от обща работна програма – с една дума част от деловите усилия на общото всекидневие.