Еуфория и скептицизъм в очакване на Обама

Именно тези дни може да се види колко бързо отстъпва еуфорията пред отрезвяването сред европейските политици. Докато преди и след президентските избори в Съединените щати на Барак Обама се гледаше като на нов месия, към когото се отправяха неимоверни очаквания, сега непосредствено преди финансовата среща на върха на Г-20 в Лондон и от гледна точка на задълбочаващата се финансова и икономическа криза внезапно се установиха скептицизъм и сдържаност.

Отварят се нови пропасти

Дали Обама ще може да удотвлетвори свързаните с него очаквания или всъщност в неговата личност няма в много по-голяма степен да се разкрие безпомощността на един от най-харизматичните политици в мрежата на глобалните зависимости? Независимо от факта, че глобалната водеща роля на Америка напоследък отслабна.

Борсовите пазари не очакват нищо от срещата на Г-20, а в опитите си да създадат наднационална регулация за международните финансови пазари Европа и Съединените щати са все още на светлинни години от намирането на решение. Изпадналата европейска автомобилна индустрия е принудена да гледа как администрацията на Обама оттегля непопълнения си чек за безусловното саниране на Крайслер и Дженеръл мотърс и все повече потъва във водовъртежа на кризата.

Европейските правителствени ръководители, подобно на чешкия премиер Мирек Тополанек, се впуснаха да прокобяват, че със своите рецепти за борба с глобалната криза Съединените щати водят света по пътя към ада, а Париж и Берлин се отвръщат от Обама, защото той иска от европейците нови пакети от помощи за задвижването на икономиката. И се отварят нови пропасти.

Очевидно вярата на Америка във финансовата сила на долара е непоколебима, а готовността за стоварване на възлизащи на билиони задължения на следващите поколения е по-голяма, отколкото от тази страна на Атлантика. Докато готовността за контрол и регламентация на финансовите пазари на новото американско правителство изглежда е повече на думи, отколкото истинско намерение.

Нужна е концентрирана доза разум

Всъщност най-поразителна е равносметката на Обама във външнополитически план. В малкото седмици след встъпването си във власт той не само преобърна политиката на своя предшественик по отношение на Гуантанамо, но предложи преки разговори на Техеран и вдигна самоналожената блокада в диалога НАТО-Русия. Новата афганистанска стратегия на Съединените щати също представлява обрат, с който се слага край на заблудата, че войната там може да се спечели само с военни средства. Което е повече, отколкото европейците можеха да се надяват само преди няколко месеца.

Затова за европейското посещение на Обама най-препоръчителни са благоразумието и премерения оптимизъм. В крайна сметка чрез тихата дипломация може да се постигне много повече, отколкото с необуздани действия, чрез които не би могло да се възвърне трайно и изгубеното доверие към финансовите пазари. Една нова глобална финансова архитектура не би могла да се оформи за един ден. Ирационалните копнежи за световен лидер може да са разбираеми в контекста на актуалната криза, но истински полезна ще е само концентрираната доза разум.