Жените трябва да бъдат ухажвани. Също и в политиката!

Някои актуални развития в съвременния свят изглеждат направо отчайващо за жените: в САЩ и тази година жена няма да се изкачи на политическия връх на страната; в Афганистан споразумението с талибаните заплашва да върне жените към най-мрачните за тях времена; в Европа пък шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен се провали с плана си да състави една Комисия с равен брой мъже и жени в нея - заради съпротивата на мъжете, начело на страните-членки. 

Жените на ръководни позиции в политиката остават рядкост в световен мащаб. Те са толкова рядко, че медиите превръщат в огромно събитие всеки път, когато това се случи - както например с финландката Санна Марин, която освен всичко останало е и млада, което я прави още по-голямо изключение. В по-голямата част от парламентите по света жените депутати продължават да бъдат малцинство, макар това да противоречи на демократичната идея за парламента като отражение на обществото.

Дори най-влиятелната жена в света, Ангела Меркел, пропусна възможността да въведе квота за жените в своята партия, която да доведе до структурно, и по този начин по-продължително, влияние вътре в нея. Затова не трябва да е изненада, че нейният партиен колега Фридрих Мерц, на когото много му се иска да стане следващия канцлер на Германия, сега публично се оплаква от дискриминация срещу мъжете и настоява за въвеждане на избирателна листа, която да включва равен брой жени и мъже.

Новите политически героини

И все пак има известна промяна! Има жени, които не могат да бъдат изтласкани лесно от политически пейзаж. Такива жени, които не могат просто да бъдат прескочени от мъжете. Жени като Грета Тунберг, която безвъзвратно постави темата за климатичната катастрофа в глобалния политически дневен ред. Жени като Карола Ракет, която води кампания за спасяване на бежанци и се противопостави на италианския министър на вътрешните работи. И жени като Ема Гонсалес, която се бори за по-строги закони за оръжията в Съединените щати.

Новите политически героини са млади и гневни и успяват да постигнат нещо, без да са част от властта. Те са противоположност на мъже като Доналд Тръмп, Владимир Путин и Жаир Болсонаро. Те искат да постигнат промяна, без самите те да се стремят към властта. И за тази цел са готови на лични жертви: омразата срещу тях, особено от страна на мъжете, е безгранична и много натоварваща. Но именно начинът, по който се справят с подобни нападки, ги превръща в носителки на надежда за една нова, по-различна политика. И в модели за подражание на млади жени от целия свят.

Въпреки че твърде много момичета по света нямат достъп до образование само заради техния пол, ЮНЕСКО наблюдава и положителни тенденции: в много региони на Азия, в арабските страни, а също и в Латинска Америка жените са се преборили за правото да получават образование. А там, където имат шанс да се образоват, жените средно са по-висококвалифицирани, по-мотивирани и имат по-добри социални умения от своите връстници сред мъжете. Тези жени се стремят към социално и политическо участие. Малко по малко те се борят за повече автономия и там, където по закон са равнопоставени на мъжете, дамите се стремят и да упражняват своите права, а не само да ги имат на хартия. 

В името на жените по света 

Политиката срещу жените вече не минава толкова лесно. Дори и най-закостенелите мачовци в партийните централи знаят, че избори не се печелят без гласовете на жените. Жените трябва да бъдат ухажвани. С политическо съдържание. А също и с кандидати. Защото ако имат избор, жените избират жени. Никой в ​​Германия не знае това по-добре от ХДС, който - начело с Ангела Меркел - разшири значително одобрението си сред жените-избиратели. 

Затова жените трябва да осъзнаят своята сила. И да са безкомпромисни и последователни към политики, които не зачитат правата им. За тази цел те са длъжни да избират правилно - право, за което жените винаги са се борили и все още им се налага да се борят. За да не се превръщат малките неуспехи в големи провали. И за да се върви напред. В името на жените по света.