Журнализъм от времето преди морала

“Всичко, което виждам в германските медии за България, често са клишета, повърхностни и недостатъчно задълбочени информации”, е цитиран да казва 31-годишният Драгомир Иванов, редактор във вестник “Дневник”. Той чете редовно електронните издания на германските “Ди Цайт” и “Франкфуртер Алгемайне цайтунг” и е абониран за печатното издание на списание “Шпигел”. “Нуждаем се от по-голямо разбиране за хората в Югоизточна Европа”, казва Иванов и добавя, че би желал да вижда в германските медии повече материали, посветени на проблемите на младите хора, на изтичането на мозъци и т.н.

Медийната свобода - спорна

Според “Кьолнер ЩатАнцайгер” българският вестникарски пазар се развива успешно. Редакторите са млади, отворени и много усърдни, преди всичко обаче – търсещи адекватно заплащане на своя труд. Във вестник “Дневник”, който се продава за 35 евроцента бройката, заплатите на начинаещите журналисти започват от 400 евро – една нелоша заплата за издание с 10-хиляден тираж. За много български медии и за по-възрастните журналисти темата “Свобода на пресата” все още обаче е чужда дума.

“В коя друга европейска страна издателите и собствениците на медии са бивши членове на Комунистическата партия?”, е цитиран да казва журналистът и член на комисията по етика на българските електронни медии Иво Инджев. По-нататък се припомня епизодът с уволнението на Инджев от бТВ заради тиражирането на информация, че президентът Георги Първанов бил получил апартамент като подарък.

Изоставането

“България се намира все още във времената от преди морала”, казва германският преводач Томас Фрам, който от 7 години живее в София, и който е трябвало да се покрие за известно време след като е публикувал много критично есе. “Ако си известен, като нищо може да ти се случи да бъдеш прегазен на улицата”, казва Фрам.

Зависимостта на медиите

Повечето българи смятат медиите за мотор на демокрацията. В това е убеден и бившият външен министър Соломон Паси, който също е цитиран. В България радиото, телевизията и вестниците могат да бъдат и решението и проблема, тъй като повечето издания се притежават или от бизнесмени или от партиите.

Тенденцията на българския вестникарски пазар е към търсенето на партньори в чужбина. Дава се пример с булевардното издание “24 часа”, което от 97 година е собственост на германската медийна група ВАЦ. Усилията сега са насочени към разширяване на регионалния пазар и на кореспондентската мрежа в чужбина – например чрез репортажи на български студенти в германски университети, тъй като сега много издания имат по един кореспондент за цяла Източна Европа, например във Варшава. По този начин ще продължи окрупняването на европейския медиен ландшафт, заключава “Кьолнер ЩатАнцайгер”.