Забравеният ужас: геноцидът над ромите

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

В служба на народа и родината

През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да "освободи от активна военна служба циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

В името на науката

Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като цигани или от цигански произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

В лагери зад бодлива тел

Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

Масови депортации

През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

От училищната скамейка - направо в Аушвиц

Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

Преследвани в цяла Европа

Нявсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни и умъртвени с газ. Много други умират от глад, болести, вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

"Навсякъде мъртъвци"

"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

"Глава на 12-годишно дете"

Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

Пепел от мъртвите

Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.

Забравеният ужас: геноцидът над ромите

Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц

На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.

Те живеят в Европа от 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.

Последвайте ни!