Забравени съдби: германците, убити в НРБ

Единственият му грях е, че е искал да види майка си и баща си. Бил е само на 21 години, когато го убиват край българската граница. Много източногерманци, предприели опит да избягат през НРБ, имат същата съдба.

Тези дни в София бе представено ново документално изследване за съдбата на бегълците от ГДР, заловени или намерили смъртта си по българските граници. За изнесените нови факти и обобщения информира нашият кореспондент Николай Цеков.

На 21 октомври 1982 година министърът на държавната сигурност на ГДР Ерих Милке награждава с ордени и медали „За заслуги към народа и родината“ и „Братя по оръжие“ 25 генерали и висши офицери на българската Държавна сигурност. В архивите на Щази са запазени документи за многобройните съвместни операции и работни срещи с представители на ДС. Двете репресивни служби обсъждат най-вече как да бъдат възпрени онези предимно млади хора от ГДР, които се опитват да бягат през границите на НРБ. Ако не можело бегълците да бъдат спрени, арестувани и вкарани в затвора, стрелбата „на месо“ била в реда на нещата. Педантично са били водени статистики за успешни и предотвратени бягства, които показват, че по българските граници се е действало безкомпромисно към „предателите на социализма". В отделни случаи сред убитите е имало и западногермански граждани, които са помагали на бегълците.

По онова време по българските граници няма минни полета, самострелящи устройства и електрически огради с високо напрежение, но това изобщо не значи, че тези граници са по-безопасни за бегълците, отколкото загражденията на Щази по германо-германската полоса. Вместо с бетон и осакатяващи устройства, южният край на Желязната завеса се охранява от многобройни гранични застави, сигнални инсталации и „бдителни“ местни жители, които редовно докладват за всеки подозрителен посетител на граничната зона.

"Неимоверно много човешки трагедии"

В книгата „Бягство от ГДР през „желязната завеса“ на България“, представена в София с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“, е публикувана най-подробната засега хронология на отделните случаи на бягство на източногерманци през българските граници. Обобщени са всички открити досега информации и аналитични доклади на Щази и ДС за следенето, залавянията и убийствата на предимно млади хора от Източна Германия, които са използвали туристическите си пътувания до НРБ като възможност да напуснат социалистическия лагер - или поне да се срещнат със западногерманските си роднини.

„Беше ни много трудно да сглобим цялостната картина на случилото се по българските граници след издигането на Берлинската стена. Към този момент българските черноморски курорти останаха едно от малкото места, където можеха да се срещат германци от двете страни на Стената. Измежду сухите статистики и информации на двете централи прозираха неимоверно много човешки трагедии, които се опитахме да опишем по-подробно и да възстановим паметта за жертвите“, констатират авторите на книгата Фанна Коларова и Стоян Райчевски.

За мрачния дух на времето и за силните емоции най-добре говори едно писмо, цитирано в книгата. Млад източногерманец, вече избягал на Запад, пише до по-малката си сестра, заминала със същата цел за НРБ: „(…) Твоето предишно писмо е отчайващо. Разбирам, че за теб всичко изглежда отчайващо, че си сама и няма с кого да разговаряш. Нямаш доверие на никого. Ти си момиче и ти липсва малко смелост. В България и аз не познавах околността. Бях само на 19 години и вървях от седем сутринта до единайсет през нощта. Бях стигнал целта си, но не бях взел нищо за ядене, защото мислех, че бягството ми ще е кратко. Но краят му не се виждаше. Човек трябва да има надежда, че ще успее. Нужен му е и мъничко страх - всеки го има така или иначе. Опитай! Може би ще имаш шанс. Не го оставяй да си отиде, без да си го използвала!“.

Buch Schicksale von DDR Flüchtlingen Buchautorin Fanna Kolarova

Шефът на софийското бюро на фондация „Аденауер“ Торстен Гайслер припомня, че много млади българи възприемат като нещо съвсем естествено сегашната си свобода, свободните избори и правото свободно и на всеослушание да изразяват мнението си. „Но това не е така. Много млади източноевропейци заплатиха най-страшната цена за своята свобода, разстреляни край стената, с която комунизмът ги изолираше от нормалния свят. Ето защо книгата за множеството трагични опити за преминаване на границите на НРБ трябва да бъде прочетена и от българските младежи, за да не се забравя историята. И най-вече - за да не се повтаря", казва Гайслер.

"Точно това желаеха техните палачи"

Авторката Фанна Коларова се надява, че книгата пресъздава картината на едно кошмарно разделение: в български ресторант се хранят роднини от Западна и Източна Германия, но изобщо не могат да се измъкнат от контрола на послушващите ги доносници и щатни сътрудници на Щази и ДС. „Особено силно ме трогна историята на едно 21-годишно момче от ГДР, убито край българската граница през 1974 година. Той никога не е виждал майка си и баща си, избягали в Западен Берлин, когато е бил бебе. Израства в детски домове и сиропиталища, без да му разрешат да отиде при семейството си“, разказва Фанна Коларова.

Авторката припомня и за един източногермански младеж, убит край странджанското село Евренозово. „За неговата поява в граничната зона са сигнализирали две български пионерчета. По-късно децата са отличени като герои на общоселско събрание. Наскоро се опитахме да говорим с хората от селото, но те ни избягваха, след като видяха, че колата ни е с германска регистрация."

Фанна Коларова смята, че срещите ѝ с местни хора край лобните места по българските граници говорят много за непрочетената докрай история за престъпленията на комунизма. „Точно заради това със Стоян Райчевски започнахме нашето разследване. Целта ни бе да се поставят поне няколко паметни плочи на местата, където млади хора са изгубили живота си заради стремежа да бъдат свободни. Някои от убитите източногерманци, както и споделилите съдбата им техни български връстници и до днес нямат даже и гроб, а паметта за тях е изгубена. Точно това желаеха техните палачи“, заключава Коларова.

Теми

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която разказваме за някои от най-зрелищните опити за бягство от ГДР:

История

С надуваема лодка към свободата

Много източногерманци не са искали да чакат края на Берлинската стена. И са търсели начин да преминат от другата страна. Като това семейство от Дрезден, предприело бягство с малка надуваема лодка. След 15 часа лутане в Балтийско море, те са спасени от риболовен кораб, който ги откарва в Любек, на около 70 км от Хамбург. Много други бегълци от ГДР обаче не са имали техния късмет.

История

Директно в затвора

И Кармен Рорбах залага на малка надуваема лодка. През 1974 тя решава да избяга заедно с партньора си, плувайки до Дания. Двамата обаче са открити от източногерманската брегова охрана и са върнати обратно. Рорбах влиза в затвора, но през 1976 тя е откупена от ФРГ, подобно на много други политически затворници. Днес биоложката живее в Бавария и често е сред природата, включително с надуваема лодка.

История

Успешно бягство по море

Аксел Митбауер от отбора на ГДР по плуване залага на физиката си - през 1969 година той е на 19 и преплува 25 км от Болтенхаген до Любекския залив. Спортистът използва краткото изгасване на прожекторите за следене, които на всеки час е трябвало да почиват за охлаждане. "Имах само минутка, за да се хвърля във водата", спомня си той. Митбауер използвал вазелин, за да се предпази от измръзване.

История

Малцина стигат до спасителния бряг

От издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 до падането ѝ на 9 ноември 1989 над 5000 души са правили опит да избягат от ГДР през Балтийско море. С плуване или с лодки, с надуваеми дюшеци или дори с подводници. Общо 174 възрастни и деца умират по време на бягството си и само около хиляда бегълци успяват да се доберат до спасителния бряг.

История

Бягство под земята

За бягството си от Източен в Западен Берлин тази жена избира таен подземен проход (на снимката се вижда как я издърпват с въже от аварийна шахта). През октомври 1964 тя решава да премине от другата страна на Берлинската стена през т.нар. "Тунел 57" - толкова са на брой хората, които успяват за два дни да преминат през него, преди той да бъде окрит и затворен от източногерманските власти.

История

Прозорецът към свободата

Изобразената на снимката сграда се намира на "Бернауер щрасе". Къщата е част от Източен Берлин, но улицата пред нея - от Западен Берлин. Тази възрастна жена решава да избяга през прозореца. Най-напред хвърля кучето си върху опънато от западногермански пожарникари платно. А след това и самата тя скача - въпреки че няколко мъже се опитват да я спрат. Бягството ѝ е успешно.

История

Свободата между свинските трупове

През септември 1964 година 14 източногерманци, сред които и няколко деца, избират много необикновен начин за бягство. Те се укриват между свински трупове в хладилен камион и така успяват да напуснат ГДР.

История

Полет към ФРГ

През септември 1979 две семейства с четири деца на възраст между 2 и 15 години предприемат зрелищно бягство, достойно за холивудски екшън: те се издигат на 2500 метра височина със саморъчно направен балон с горещ въздух и прелитат от Пьоснек, Тюрингия, до най-близкия град в съседна Бавария.