Забрани на партии в Русия

В повечето случаи съдилищата изтъкнаха формални причини за забраната на партиите. Според един нов закон, а да имат право да съществуват, партиите в Русия трябва да имат поне 50 000 членове и да да са представени организационно поне на половината територия на руската република. Поради неспазване на това правило, беше забранена и “републиканската партия “ на Владимир Рижков – а той е един от малкото опозиционни политици в Думата. Той казва :

“Съдията не ни повярва, не обърна внимание на педставените от нас списъци, а зачете само данните, представени от държавните регистрационни органи. От всичко това следва само едно : става дума за политическа поръчка.”

Онова, което се случи с Рижков, който се споменава от демократичните партии като евентуален кандидат за президентския пост, по всяка вероятност ще сполети поне още 17 от регистрираните общо 32 партии. Решенията се взимат в отделните региони, губернаторите дават съответни разпореждания на съдилищата. Владимир Лисенко – заместник-председател на Републиканската партия казва :

“Административната власт за подобни действия се намира не само в Москва, в Кремъл. Във всеки един от нашите региони има по един малък Путин, който казва : “Това не може да стане.” Всичко се контролира, не са допуснати никакви инициативи, опозицията е изтласкана от политическата сцена, за да нямат проблеми с Кремъл.”

Особено сурови бяха последствията за “национално- болшевистката партия” на Едуард Лимонов, която образува съвместен блок с бившия световен шампион по шах Гари Каспаров. Лимонов сега е изправен на съд по обвинение за екстремистки изказвания. Партията му отдавна е забранена, и въпреки това той участва в протестни демонстрации, което отново може да го вкара в затвора. За събота е предвидена нова протестна демонстрация , която - и това е твърде типично – беше забранена от московските власти, с обяснението , че са предвидени строителни работи по трасето на предвиденото шествие.