Зависимостта на САЩ от близкоизточния петрол

Доказаните резерви възлизат на повече от един трилион варела – а сигурно ще бъдат открити и нови залежи. Само че две трети от тези запаси се намират в периметъра на Персийския залив, тоест в един неспокоен регион.

От времето на рязкото поскъпване на петрола през 70-те години, потреблението на петрол в САЩ, изчислено на долар от брутния обществен продукт, е намаляло наполовина. Това отразява прехода от индустриално производство към по-малко енерго-интензивно производство. В началото на 80-те години енергийното потребление възлизаше на 14 процента от американската икономика, а днес – на седем. Цената на варел петрол, отчитайки инфлацията, би трябвало да се увеличи на 80 долара, за да достигне равнището от март 1981. Енергийната интензивност на икономиката ще продължи да пада средно с 1, 6 процента, тъй като повишаването на ефикасността и структурната промяна ще компенсират растящото търсене на петрол.

На американските политици им е трудно да се сплотят около една убедителна енергийна политика. Но в течение на следващото десетилетие могат да настъпят промени. Някои наблюдатели съзират очертанията на една необичайна гео-зелена коалиция от либерални природозащитници и консервативни външнополитически ястреби, които са разтревожени от американската петролна зависимост от Близкия Изток.

Според ястребите същинският енергиен проблем не е липсата на петролни резерви, а фактът, че те се намират в един нестабилен регион. Затова те препоръчват намаляване на американския петролен глад, вместо увеличаване на вноса. Зелените пък уверяват, че способността на природната среда да поеме без щети сегашното равнище на енергийна консумация е ограничена. Между тези две позиции има и една трета, която все по-действено се застъпва за намаляване на емисиите от въглероден двуокис и други отрови в атмосферата. Така че натискът върху политиката расте.

Все пак е малко вероятно, че в следващите години политиката на американското правителство ще доведе до значително ограничаване на енергийното потребление. Дори ако след края на мандата на Буш новата администрация приеме нови закони, последствията няма да се отразят непосредствено върху потреблението. Що се отнася до потребителските навици, пазарните сили ще играят по-важна роля, отколкото правителствената политика. В течение на следващото десетилетие комбинацията от пазар и политика би могла да доведе обаче до съществена промяна, както например законовите разпоредби за новите коли през 80-те години повишиха с 40 процента коефицента на полезност при горивото.

В един свят без изненади администрацията на Буш щеше да има може би право с твърдението си, че през следващите две десетилетия американското потребление на петрол ще се увеличава годишно с 1, 5 процента. Само че политически вълнения в Близкия Изток или нова терористична офанзива в Америка ще доведат до рязко поскъпване на петрола, а и политическият климат в Америка може бързо да се промени.

Вероятността от подобни развития не е за пренебрегване. За една страна, която потребява една четвърт от петрола в света, но разполага едва с три процента от резервите, енергийната независимост може да е невъзможна работа. Въпреки това в далечна перспектива не е изключено значително намаляване на петролното потребление в САЩ.