Завръщането на афганистанските бежанци

Повечето от бежанците бяха напуснали страната по време на неспирната война на Хиндукуш през 80-те и 90-те години и бяха потърсили убежище в съседните държави Пакистан и Иран, където в отделни периоди от време живееха над 4 милиона афганистанци. Повечето от тях междувременно са се завърнали в родината си. Затова пък доста по-бавно тече завръщането на бежанците ,намерили прием в Германия. От общо 80 000 афганистанци, намиращи се във Федералната република, около 16 000 нямат постоянно право на престой. Онези, които решават да се приберат в родината си, го правят по собствено желание.

Когато завръщащите се у дома афганистанци стъпят обратно на Кабулското летище, те минават на медицински преглед, и на разяснителна лекция, как да се предпазват от мините и каква е политическата ситуация в страната. Този вид посрещане е организиран от сътрудници на Международната организация за миграция. Нейният сътрудник Георг Давид подчертава широката начална помощ за завръщащите се бежанци.

Давид:

"Хората получават стартов капитал, възможност за професионално обучение, както и възможността да се квалифицират в езикови и компютърни курсове. Има и още една много важна компонента: стартова помощ от до 1 500 евро, които да подпомогнат новопристигналите да си устроят новия живот в родината."

Над 300 бежанци от Германия са се завърнали вече в родината си. Понеже Афганистан е разрушен почти изцяло, завръщащите се имат възможнност да се включат във възстановяването на страната. Изгодна възможност им се предоставя и чрез така наречените еднолични фирми - например за търговия с велосипеди или с текстил и животни. Поради стартиращото възстановяване на страната и нуждата от строители, шансовете за завръщащите се фора от чужбина в момента са добри. Особено изгодно е за афганистанците, които знаят немски или английски да успеят да получат работа в някоя от международните хуманитани организации. Докато в министерствата на столицата Кабул заплатите са между 50 и 60 долара на месец, международните организации плащат десетократно повече.

Пречка пред стабилизирането на страната обаче е несигурното положение в Афганистан. Все още реднвно стават терористични удари. Но доколкото те са предимно насочени срещу чужденци и сътрудници на западни международни организации, самите афганистанци остават до голяма степен незасегнати от тази опасност. Самите афганистанци - според Георг Давид - - са уморени от безкрайните войни. Той казва:

Давид:

"В момента се провежда програма за разоръжаване. На членовете на въоръжените милиции се предлагат работни места, които много рядко имат нещо общо с носенето на оръжие или сигурността. Хората се надяват, че след като страната се разоръжи и без да има война, Афганистан ще може да стане член да демократичната държавна общноста.