Завърши поредицата срещи в Берлин, посветени на българската евроинтеграция.

Източноевропейския център и главен организатор на поредицата Детлеф Щайн.

АА: Г-н Щайн, поредицата за България, която вие организирахте, вече приключи. Какво е вашето обобщение?

ДЩ: От 18 март до 22 април тази година тук в Берлин организирахме общо 12 срещи на тема ”България и ЕС: от поврата през 1989 до членството през 2007 година”. Както виждате и от заглавието, тук няма въпросителен знак, тоест – ние сме убедени, че България ще стане член през 2007. 11 симпозиума организирахме в Берлинското кметство, а заключителната конференция – в Министерството на външните работи. Трябва да подчертая, че наши гости бяха многобройни специалисти от близо и далеч, от Германия, но и от България. С тяхна помощ представихме пред берлинската общественост доста интересни доклади и гледни точки и проведохме изключително интересни дискусии. Ще спомена някои от по-интересните. Отношенията между България и Македония с участието на посланиците на двете страни, с които обсъждахме темата в продължение на повече от три час тук, в кметството на Берлин. Публиката остана много доволна от това, което научи за историята и за днешния ден на българо-македонските отношения и много хора настояваха за продължение. Ще видим какво може да се направи по този въпрос в бъдеще. В останалите ни симпозиума участваха и много интересни докладчици от България, например Методи Андреев, едновремешният шеф на Комисията за работа с досиетата на ДС, или пък д-р Огнян Минчев, един от най-известните български политолози. Много съм доволен, че г-н Минчев намери време да дойде тук, в Берлинското кметство и да представи българската външна и вътрешна политика по един изключително ясен и убедителен начин.

АА: Може ли да се направи някакъв извод за България от поредицата, която проведохте тук, в Берлин? Накъде се развива страната? По-скоро към по-добро или към по-лошо?

ДЩ: Разрешете ми да споделя нещо лично. Познавам България от повече от 25 години, всяка година прекарвам там по няколко седмици. Така че, струва ми се, мога да кажа, че след политическите промени преди 14 години българското общество вече върви уверено към интеграцията си със Западна Европа. Много от проблемите вече са преодолени, но трябва да кажа и друго: че надеждите за бързо подобряване на жизненото равнище след приемането в ЕС, няма да се осъществят толкова бързо, колкото на хората им се иска. България наистина сигурно ще влезе в ЕС още през 2007 година, при това, ако се наложи, сама и изпреварвайки Румъния. Защото - за Бога! - ако правителството в Букурещ не успее да се справи с корупцията и с другите си проблеми, България ще трябва сама да влиза през 2007. Ако искаме да бъдем почтени обаче, трябва да кажем, че населението в България все пак не бива да тръгва към еврочленството с прекомерни очаквания. Наистина, Европа много ще помогне, особено на онези, които са в неравноправно социално положение, но ефектът от членството ще започне да се забелязва едва след известно време. Ето защо за българите е важно да гледат на приемането си в ЕС като на голямо обогатяване, и то не само в първите пет минути след подписването на договора, но и в дългосрочна перспектива.