Задава ли се последния акт от войните за разделението на Югославия?

Подобни референдуми за независимост, каквито бяха проведени в Хърватия и Словения през 1991 и в Босна/Херцеговина през 1992 година, предизвикаха югославската народна армия да поведе война за запазването на целостта на Югославия. Последицата от това беше многогодишно кръвопролитие. Ето че сега и Черна Гора – последната република, останала в състава на Югославия – съобщи, че ще проведе референдум за независимост. Всъщност това намерение беше приоритетно за бившия президент и днешен премиер Мило Джуканович още от края на 90-те години. Но ЕС в началото слагаше спирачки: Върховният представител на общността по външната политика Хавиер Солана постигна в преговорите си с Белград и Подгорица това, че от началото на 2003 година вместо традиционното име Югославия ще се ползва не така представителното Сърбия и Черна Гора, и че остава запазена една минимална обединяваща международноправна рамка – като наличието на общо правителство, общ парламент и обща армия. Срокът на това споразумение беше три години – и вече изтече.

Джуканович, срещу когото италианските съдебни органи до скоро водеха разследване за контрабанда на цигари, през последните месеци непрекъснато апелираше за провеждането на референдум за независимост. През ноември 2005 Николъс Бърнс – пълномощник на Американското външно министерство за Балканите- сигнализира съгласието на своето правителство за подобно начинание. Първоначално несъгласният ЕС изведнъж бързо-бързо промени мнението си и свиканата от общността комисия във Венеция на 8 декември миналата годинададе благословията си за провеждането на референдум, който се намирал в унисон с международните стандарти. Решението беше повлияно от сериозния натиск от страна на отделни държави от ЕС, провеждането на референдум да бъде обвързано с неизпълнимо строги условия - както непредпазливо издаде бившият американски посланик в Белград Уилиям Монтгомъри. В последна сметка се оказа, че този натиск все пак е бил прекалено слаб . Защото Комисията препоръча, живеещите в Сърбия около 350 000 черногорци да не бъдат допуснати до участие в плебисцита – а техните гласове биха наклонили везните в малката Република на Адриатика, наброяваща едва 650 000 население, в полза на оставането към Югославия. В последните допитвания в Черна Гора едва 42% от хората изразиха одобрение на отделянето от Сърбия, докато 35% бяха против. Комисията във Венеция поне препоръча, решението от референдума да има валидност само, ако е получило одобрението на по-голямата част от имащите право на глас. Джуканович реагира обаче моментално и заяви, че би било достатъчно и мнозинството от участвалите в референдума, в случай, че изборната активност надвишава 50%. Това – в краен случай - пък би могло да доведе до там – твърди просръбската опозиция – едва една четвърт от черногорско население да реши съдбата на страната.

Опозицията настоява, за подготовката на референдума да се състави правителство с представители на всички партии, което да подготви формулировката на решаващия въпрос и да реши въпроса за нужния кворум. Даже Уилиям Монтгомъри – бившият американски посланик в страната – е за провеждането на съответни преговори между всички големи партии в Черна Гора. Най-лошият сценарии – според него – би бил бойкотът на референдума от всички просръбски и проюгославски сили. Просръбските опозиционни партии вече обявиха, че ако Джуканович продължи да демонстрира неотстъпчивост, ще призоват към бойкот на референдума. Чуват се и отделни предложения за по-различно решение – например за провеждането на отделен референдум в областите, близо до границата и с искане за присъединяване към Сърбия – т.е. на своегто рода антиреферендум. Ситуацията е особено взривоопасна, тъй като Джуканович е въоръжил няколко десетки хиляди полицаи, срещу които обаче стои един корпус на федералната армия на Сърбия и Черна Гора. Освен това почти всяко домакинство в борбената адриатическа държавица разполага с огнестрелно оръжие.