1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Законова защита на непушачите в Германия

20 юни 2006

Расте броят на депутатите в германския Бундестаг, които настояват за закон за защита на непушачите, какъвто отдавна вече е в сила в редица други европейски страни. По този начин политиците реагират на указанията на Еврокомисията, както и на очакваната присъда от Европейския съд в Люксембург. Подробности от Карл Завадцки:

https://p.dw.com/p/AuYq
Снимка: AP

Пушенето представлява опасност за здравето – на пушачите, както и на непушачите. Всяка година около 140 хиляди души умират в Германия от последствията на своята никотинова зависимост. И не само това: пушачите застрашават здравето и на заобикалящите ги. Броят на жертвите на пасивното тютюнопушене в Германия се изчислява на 3 хиляди годишно. Разбира се най-добре е човек изобщо да не захваща пушенето или ако го е направил вече да се опита да се откаже. Но това не е същността на спора между Берлин и Европейската комисия.

Става дума за това дали със своята забрана на рекламата на тютюневи изделия ЕС не е превишил правата си. Върховният прокурор на Европейския съд смята, че не ги е превишил. А тъй като обикновено Съдът отсъжда на базата на специализираното мнение на прокурора, германската жалба против рекламозабраната няма почти никакъв шанс. На практика това означава, че в скоро време и в германските печатни медии няма да има повече реклама на цигари. Германският министър по проблемите на потребителите Зеехофер обаче не иска да чака есента, когато ще бъде оповестена присъдата, а настоява за незабавното приемане на закон в съответствие с разпоредбите на ЕС.

От гледна точка на здравеопазването можем само да приветстваме този подход. Само че Еврокомисията изобщо не отговаря за здравеопазването в страните от общността, което влиза в компетенциите на националните правителства. Закова ЕК поставя в основата на решението си против рекламата не здравеопазването, а необходимостта от единни правила в сферата на рекламата. Проблемът обаче е, че вестниците и списанията са национални продукти, само един процент от които се изнася в чужбина. Дори в тях да има тютюнева реклама, това не е нарушение на регламента на вътрешния пазар.

Освен това, ако се забрани рекламата на цигарите, тогава би трябвало да се забрани и рекламата на алкохолни напитки или сладки изделия с високо съдържание на захар. Забраната на цигарената реклама става още по-съмнителна като се има предвид, че всяка година ЕС отпуска субсидии от един милиард евро на тютюнопроизводителите в страните-членки.

Изобщо можем да бъдем доволни само когато против тютюнопушенето се действа с открити похвати. Това се отнася специално за защитата на непушачите, както се разбира от изявленията на германското правителство и повечето депутати в Бундестага. Министър Зеехофер планира сега забрана на пушенето в обществените сгради, каквато е вече установената практика в повечето страни-членки на ЕС. Да се действа ефикасно за защита на непушачите е по-честно и смислено, отколкото да се противодейства по линия на рекламното право.