Залез на боговете в държавата на Берлускони?

гласуваха обаче почти толкова хора, колкото и на предишните избори – ясен сигнал, че италианците смятат положението за много сериозно. На второ място, яснотата на изборния резултат: предричаше се успех на левицата, а се получи триумф. Десницата пък се бе примирила със загубата, а преживя разгром.

Това би могло да бъде началото на края на могъщия цар на медиите и премиер на Италия Силвио Берлускони. Той се опитва наистина да омаловажи станалото, но с тази линия няма успех дори в собствения си лагер. Затова той прехвърля вината върху съюзниците си от правителствената коалиция, а за себе си иска още повече власт: ако кампанията за парламентарните избори догодина бъдела фокусирана върху него, десницата отново щяла да победи – смята Берлускони.

Съмнително е обаче дали партньорите му от постфашисткия Национален алианс и Съюза на християндемократите отново ще обвържат съдбата си с него, щом нещата тръгнат надолу. Медийният премиер изгуби ореола си на победител и ще му бъде много трудно да удържи така хетерогенната си коалиция, стигаща от крайната десница до политическия център. Защото тази коалиция от регионалисти и центристи, етатисти и либерали е обединена не от убеждения и програма, а от волята за власт - власт, гарант за която досега беше Берлускони.

Сега министър-председателят сигурно ще положи отчаяни усилия да възстанови ореола си. Но това няма да е лесно. Той обеща на народа твърде много, а изпълни твърде малко. Въпреки данъчните съкращения италианците усещат, че обедняват; цените растат, икономиката стагнира. “Рицарят на труда” може да е голям бизнесмен, но не носи никаква полза на концерна Италия.

Може би италианците най-сетне ще дръпнат аварийната спирачка, би било крайно време. Тъй като властта, с която най-богатият човек на Италия се заобиколи, е твърде много за една демократична страна. Нещо повече: той подготвя нова конституционна реформа, целяща да увеличи влиянието му още повече. Същевременно той не престава да клейми лявата опозиция, отричайки й едва ли не легитимното право на съществуване. Но това плашило не въздейства повече. За председател на областта Апулия бе избран дори жив комунист.

Впрочем дали ще се стигне до смяна на властта не е сигурно, тъй като и опозицията не е хомогенна. Нейният хъс за вътрешни борби е легендарен. Резултатът от регионалните избори показва, че левицата може да победи Берлускони, но тя притежава и потенциала отново да се победи сама.