Заложници на Кадафи

Целият съдебен процес беше едно цинично изнудване с група чужденци като заложници. И с все още несигурен изход. Режимът на Кадафи не се погрижи да скалъпи дори едно що-годе приемливо обвинение.

Трудно е да си представим, че дори в други диктаторски страни от такова безумно обвинение би могла да последва една многократно потвърдена присъда: смъртни наказания за група чуждестранни медици, които били заразили уж преднамерено с вируса на спин повече от 400 либийски деца. По-голям абсурд от този едва ли е възможен.

Все пак сега знаем, че смъртните присъди няма да бъдат приведени в изпълнение. Можем само да се надяваме, че медиците в най-скоро време ще могат да се завърнат в родната си България.

Впрочем вероятно и това е въпрос на цена. От сега е ясно: семействата на заразените деца ще получат обезщетение, което – въпреки всички опровержения – ще бъде финансирано и с европейски пари. Бихме могли с облекчение да прогнозираме, че накрая всички ще спечелят. Но това все още не е съвсем сигурно. Но дори и да стане така, работата не е толкова проста.

Либийските семейства заслужават помощ. Но нека не забравяме, че съдбата на чуждестранните медици остава все още неясна, и че те прекараха досега осем години невинни в либийските затвори. Налице са редица международни експертизи, освидетелстващи тяхната невинност: явно липсата на хигиена в болницата в Бенгази е била главната причина за разпространението на спин епидемията.

Защо бяха пренебрегнати тези независими свидетелства е ясно: никой либийски съдия не би могъл да произнесе присъда, хвърляща вината за заразяването на 400 деца върху държавната здравна система – и по този начин косвено върху управляващата клика на диктатора Кадафи. Така бе намерен най-лесният път: цялата вина върху чуждестранните медици.

Кадафи знае много добре, че европейците се нуждаят от него и Либия. Страната се отваря все повече за западните инвеститори и притежава големи петролни запаси. Тя е необходма на Европа и като защитен вал против нелегалната имиграция. Освен това Западът е доволен, че Кадафи се отрече най-сетне от тероризма. Затова на Кадафи му е лесно да използва чужденци като заложници за своите интереси. А ако в недалечно бъдеще тези чужденци наистина бъдат освободени, тогава вече няма да има никаква пречка за добрите отношения със Запада. Други режими ще могат да се поучат тогава от либийския пример на това, как се изнудват успешно западните страни.