Запазената марка на експресиониста Емил Нолде

Далии, слънчогледи или макове: все цветя, които Емил Нолде особено много е обичал и на които е посветил стотици акварели. Негова запазена марка са интензивните цветове, които се разливат един в друг. Окото на наблюдателя усеща спонтанността при нанасянето им, изобщо при възникването на картините. За Емил Нолде тези цветя са символ на вътрешния живот и на субективното възприемане на света.

Вътрешни импулси

"Нолде неведнъж е заявявал, че иска да рисува както върви или както диша. При работата си е искал да остави интелекта далеч и да се довери изцяло на вътрешните си импулси. Оттам идва и особеното му отношение към природата, към света на растенията", казва Манфред Ройтер, директор на фондация Нолде и познавач на изкуството на големия експресионист.

Името на художника всъщност е Ханзен, но през 1902-ра година се кръщава на родното си село Нолде и оттогава носи това име. От самото начало той търси пътя към наситените цветове и е убеден, че именно те най-добре изразяват творческата му нагласа.

Ето какво казва по този повод преподавателят по история на изкуството Йорг Гарбрехт: "Него не го интересуваше цветето в пейзажа, нито самия пейзаж. Искаше да направи близък кадър на цветето. Ако пък решеше да се отдръпне малко повече, тогава се получаваше килим от много преливащи се цветя."

Славата на Нолде расте бързо

Името на Нолде бързо набира популярност сред експресионистичните кръгове. След това, внезапно, през 1909-та година, художникът престава да рисува цветя. Изнервен от това, че хората се захласват по цветята му, но не и по самото рисуване.

"Моята градина пълна с цветя" се казва изложбата на Емил Нолде в Берлин. Освен акварелите, посветени на цветята, посетителите могат да видят и рисунки, създадени с молив по време на многото пътувания на художника.