Започва ли нова ера на сепаратизма в Европа?

Външният министър на Германия Франк Валтер Щайнмаер се опита в речта си в понеделник, както и много негови колеги, да върне духа на сепаратизма в бутилката. Щайнмаер е наясно, че този конфликт ще се превърне в инструмент в ръцете на много секуларисти. Затова и в общата позиция за независимостта на Косово на ЕС е записано:

"В Европа няма да настъпи промяна на националните граници.

Ние се съгласихме, че случаят на Косово е единичен и уникален, той почива на разпаденето на Югославия и не може да се превърне в модел за международното право или пък в основание за промяна на тълкуването на международното право."

Ясно послание, което обаче не променя факта, че сепаратистките движения в Европа гледат на тържествата в Косово като на сигнал за още по-настоятелна офанзива за собствени държави. Чашите с шампанско в Косово все още не бяха изпразнени, когато бе получено първото съобщение от говорителя на баските сепаратисти в Испания. Той заяви: "След като косоварите успяха да извоюват независимостта си, сега е ред и на баските." Подобни изказвания се чуха и от радикалните каталунци. Eдинствено умерените политически сили предупредиха плахо:

"Не искаме процес на Балканизация в Испания".

Миналата година британският министър-председател Гордън Браун посочи като опасност възникналата шотландска Партия за независимост на Алекс Салмънд. Това се случи след като лейбъристката партия на Браун загуби изборите за шотландския местен парламент. Тогава Салмънд обясни победата си с думите:

"За първи път в шотландската политическа история наблюдаваме случай, в който възможността за независимост и национална свобода, е реална."

След Косово същият шотландски политик допълни: "Отделяне на Шотландия от Англия би означавало, Лондон да загуби един проблемен съквартирант и да спечели един приятелски настроен съсед."

Но тендецията за раздробяване в Европа може да засегне и доста региони.

Радикалните фламандци в Белгия, които отдавна настояват за разпадането на съюза с валонците, в момента се чувстват окрилени от случая с Косово. Техният заветен час ще настъпи през март с подновените опити да сформират правителство в Брюксел.

Румъния и България също имат значителни национални малцинства в границите си, които бързо биха поставили под съмнение политическата си принадлежност. Затова и двете страни изпитват оправдани опасения за цялостта си. А за Кипър ситуацията е още по-болезнена. Защо и турците в северните части на страната да нямат своя собствена държава, вместо да се работи са обединението на острова?!

Най-значими ще са последиците на Балканите. В Македония, през 2001 година EС само с огромни усилия успя да спре назряваща война между представителите на албанското и македонското население. След отцепването на Косово вече има достатъчно основателни аргументи сърби и босненци в рамките на изкуствено поддържаната Босна и Херцеговина също да поискат продължаване на процеса на Балканизиране на бившата Югославия.

И ако EС сега сe оплаква, че животът с 27 страни членки е труден, скоро с Хърватия броят им ще стане 28,

а как ли ще бъде с 38?