Започва процесът срещу геноцида в Камбоджа

Една не особено красива сграда в Пном Пен сега е символ на надеждата за много камбоджанци. Например за Бу Менг, който се изправя в съда като обвинител и ни разказва, че е чакал този ден в продължение на 30 години:

"Когато съм тук, в мен се връща споменът за всичко онова, което направиха червените кхмери, че отнеха жена ми, която тогава бе най-важното за мен. Този спомен събужда у мен гняв и омраза."

Два милиона жертви

Недалеч от сградата на съда се намира музеят на геноцида Туол Сленг. Именно тук Бу Менг вижда за последен път жена си през 1976 година. По онова време днешният музей е сградата на червените кхмери, където са се извършвали най-страшните разпити, мъчения и убийства.

Близо 17 000 души са минали през ада на мъченията, от който оцеляват едва седем. Бу Менг е един от тях: "Бит съм по много различни начини, с пръчки, с камшици. Пускаха ми ток, белезите от тези изтезания нося до днес."

Бу Менг оцелява, защото като художник му възлагат да нарисува портрет на Пол Пот, водача на червените кхмери, чието истинско име е Салот Сар. Сар провежда политика на масово изтребление на т. нар. "класови врагове" и вкарва страната в катастрофална война с Виетнам, която води и до края на неговото управление. Днес се смята, че по време на неговата власт за 3 години смъртта си са намерили близо 2 милиона души.

Жестокостите остават ненаказани

Директорът на затвора Туол Сленг, наречен Дач, е бил сред особено бруталните изпълнители на политическата воля на властващите. Днес той е на 66 години и признава вината си пред съда. Не така е обаче при другите подсъдими, заемали важни позиции при Пол Пот, които не показват никакво съчувствие към жертвите и защитават действията си отпреди 30-тина години.

Бу Менг се надява чрез този процес народът на Камбоджа най-сетне да започне да преработва ужасите от миналото, защото едва тогава страната може да се надява на едно по-добро бъдеще.